Пример хубав

Непредвидимо взе да се чуе, пише вместо чужбиняка "треньор" отечественото слово „наставник“. Душицата ми радостно трепна: я гледай, значи може и сега да упражняваме такива нам полезни дела, кому ли е текнала българолюбивата хрумка, нека за похвалната постъпка Господ здраве да му дава. Присетих се за новицата "оризоварка", тоже напомняща за родолюбивата необходимост и възможност да измисляме думи. Умишлявайки по тоя обществено болезнен въпрос, ще помена "десерт". Него преспокойно и сладко-сладко трябва да наричаме "следястие". Защото е именно това. Обаче именно това не искаме, не щем, не желаем, не сакаме, не рачим, не жадуваме, не благоизволяваме да правим, още по-малко вършим. Употребяваме готовляка "дрон" и опита за българска съответка "безпилотен апарат", несполучлив ради протяжния изказ. Предлагам да възприемем моицата "безпилотник", чието явно предимство е, че сочи липсата на пилот, но същевременно печели с краткост.
Съдейки по безброя срамни, позорни откази, ние доброволно, чак охотно разбългаряваме не само говора ни мил, съкровен, но и самите нас, тъй като негови създатели = носители = изразители = притежатели сме. Народът ни е отсъдил: с каквито се събереш, такъв и ще станеш. А ние очевидно, очевадно, та очеизвадно, другаруваме не, а подгъзуваме най-паче с английския (чети североамериканския), от което неопровержимо следва какви искаме да станем. И ако въпреки нашите коленопреклонни усилия все пак не го постигнем (дай Бже), ще оставим неопровержими доказателства за участта на демократясалата + демокретенясалата ни изказност. Подир славния и героичен 10-и езика нам насущний несекващо и неуморно, чак безжалостно, напук св. св. Кирил и Методий, техни последователи, го сторваме англобългарски.
Ако спретнем една числова съпоставка, установяваща колко буквени навляци сме надомъкнали след 10-и, спрямо колко читави слова ние сме измислили през същия времеотрязък, съотношението ще ни порази: толкова преизобилни ще се окажат дошляците, а нашенките рожбици унизително малко, абе колкото да не е без хич. Съотношението би онагледило безпогрешно бързината, с която себе си разбългаряваме, съзнателно, целенасочено или неволно, подражателно. И в двата случая зловредите са еднакви, също като греховете.