Стихове от Австралия - гостува поетът Борис Младенов
Д-р Борис Младенов е роден през 1939 г. в село Лехчево, Монтанско. Завършва гимназия в Михайловград (днес Монтана) и медицина във ВМИ, гр. София. Три години работи като лекар в Михайловград и Берковица. Приет е за асистент във ВМИ, София, след това в новооткритата Клиника по хематология в Медицинска академия. Има признати специалности по вътрешни болести и клинична хематология.
От есента на 1991 г. емигрира със семейството си в Сидни, Австралия, където дълги години работи в три реномирани болници като лекар хематолог. Сега е пенсионер.
Стихове пише от ранна детска възраст. Като ученик в гимназията участва в литературен кръжок. Като студент е публикувал стихове във в. "Медик".
След пенсионирането си събира всичко написано до този момент и започва да го публикува, като не спира да пише. Издал е стихосбирките "Еротични сонети", "Ехо от близкото минало", "Старчески напеви", "Вълнения", "Мисли, надживели вековете" - четиристишия, "I call Australia home", "Закъсняла младост", "Симфония в бяло", "Две сенки бяхме..." и други, както и сборника с проза "Фамилно дърво". Новият му поетичен сборник с работно подзаглавие "Ритмични стъпки" ще съдържа 200 сонета, разделени на пет групи с по 40 сонета, с основните ритмични стъпки: ямб, хорей, дактил, амфибрахий и анапест.
ЯМБ
Вълкът е кръвожаден звяр. Напада
в кошарата овцете през нощта
и в своя глад без милост и пощада
отмъква най-дебелата овца.
Лисицата е също безпощадна,
но в курника намери ли се, тя,
кокошките, дори да не е гладна,
ще ги издуши всички до една.
Човекът, най-разумното животно,
с храна и вещи презадоволен,
руши безспир околната среда,
и в тежки битки, и войни охотно,
без никакви причини, озверен,
избива мирни хора и деца...
2026 г.
ХОРЕЙ
LA LA LAND*
Там, където вечно слънце грее,
под лазурен ведър небосвод
в сговор и в хармония живее
като в рай един щастлив народ.
Хората, с градивен труд заети,
от сърце с любов творят блага
и без бомби, дронове, ракети...
с братски дух се радват на мира.
Там децата пеят и играят,
учат в свят с по-светли бъднини;
те изгнаничество, глад не знаят,
нито са изпитвали войни.
..................
Остарях, ала и днес за тая
мирна приказна страна мечтая!
* въображаема, приказна страна в мечтите
2026 г.
ДАКТИЛ
Моето слънце безмълвно залязва,
тихо и кротко се стеля нощта
и ме обгръща във своята пазва -
скоро и аз вечен сън ще заспя.
Няма да виждам как пуква зората,
как разцъфтяват цветята през май;
няма да чувам звъня на стадата,
птичите трели и кучия лай.
Но и след мене светът ще пребъде,
ще се възражда животът безспир,
и за децата ни също ще бъде
извор на щастие, радост и мир.
И красотата на тази земя
тях, като нас ще вълнува така!
2025 г.
АМФИБРХИЙ
Ний всички докато сме живи и здрави
се трепем и борим за власт и пари;
там, горе ни мамят фриволните нрави
с разгул, пиршества и красиви жени.
Върхушката, с подкупи "честно" избрана,
"ратува" за свой, не за общ интерес
и бърза да лапа меда от казана -
не знае какво я очаква след... днес.
Властта е несигурна, благо нетрайно,
с интриги, борби котерийни, разкол...,
крепи се на пясъчна крехка основа...
За пищната кралска трапеза е знайно,
че в златните чаши наред с алкохол,
сервират с наздравици също... отрова!
2026 г.
АНАПЕСТ
Вечерта беше тиха и ясна...
Към земята звезда полетя,
но след миг изгоря и угасна,
изпари се пред мен без следа.
А след нейния край втора, трета...
се понесоха в звезден парад
и настана неспирна щафета
на омайно красив звездопад.
Цяла нощ над града непрестанна
да се сипе дъждът от звезди;
аз ги гледах с душа замечтана
и в небесното чудо унесен,
щом зората край мен зазори,
красотата обезсмъртих в песен!
2025 г.