(Не)забравените поети: Стихотворение от Жеко Христов

Жеко Христов е роден на 18.10.1936 г. в село Тракия, Старозагорска област. Целият му живот - от ученическите години до последния дъх, минава в Стара Загора. От малък е изпратен в града, където работи като шивашки чирак. Завършва местната Вечерна гимназия, хамалин е в книжарница "Светлина". Програмен директор на Градския радиовъзел в Стара Загора в продължение на 14 години, секретар на Клуба на дейците на културата в града, заместник главен редактор на алманах "Хоризонт", председател на Дружеството на писателите - Стара Загора, член на редколегията на в. "Литературен глас", главен редактор на списание "Участие".
Автор е на единадесет поетични книги: "Клас върху паважа" (1965), "Между светкавица и гръм" (1971), "Участта на простите неща" (1975), "Трева на оградата" (1979), "Дъждовете се завърнаха" (1982), "Рецитал пред мама" (1985), "Усмивка, чиста като скръб" (1986), "Жител на нощта" (1992), "Мелодия за клавесин" (1996), "Антония и други любовни стихотворения" (1998) и "Повече ще кажат дъждовете и тревите" (2000). Член е на СБП. Носител е на ордените "Червено знаме" и "Кирил и Методий", на наградите "Стара Загора", "Николай Лилиев" и др. Дългогодишен ръководител на средношколски литературно-творчески кръжок. Напуска този свят на 9.09.2003 г. Почетен гражданин на Стара Загора от 2003 г. През 2003 г. изд. "Кота“, Стара Загора, отпечатва сборника му "Избрани стихотворения".


ЩАСТИЕ

Просто ти е хубаво, когато знаеш,
че за тебе мислят някъде в света.
Просто по-големи пътища чертаеш
и живееш някъде отвъд нощта.

В разговор със слънцето минава времето.
Семе доверяваш на добра земя...
И не мислиш в есента какво ще вземеш,
но ще има на трапезата цветя.

А пък има ли цветя - и хляб, и песен
свойто място ще намерят там -
и приятели до теб ще седнат.
Аз по-друго щастие не знам.