През очите на чуждоземци сме си по-интересни

Двама американци пропътуваха 19 000 километра в България. Срещнаха се с десетки хора и стотици животни. Спаха под звездите, караха "Лада" с покривало на арматурното табло и доиха всичко живо в радиус от 100 мили. Ядоха компот и вариха ракия, ловиха риба и се трудиха на полето. Пътуваха, пътуваха... Живяха като роми във Филиповци. Жениха се като българомохамедани в Рибново. Бяха посветени в тайните на Бялото братство. Танцуваха паневритмия и кючек. Минаха през огън и вода. Гониха зли духове. Контактуваха със самодиви. Пяха и крещяха. Бяха щастливи. Понякога изглеждаха отчаяни. Бяха гневни и състрадателни. Смяха се. Плакаха. И пак пътуваха...
Това дълго пътуване на двама чужденци в България се превърна в пътуване към самите тях. Те търсеха, но не винаги намираха. През повечето време бяха изгубени... Но само като част от проекта "Изгубени в България", създаден от продуцентска къща "Телеман" за зрителите на Нова ТВ. Благодарение на невероятните приключения на Анна О`Нийл и Кори Олсън в страната ни донякъде успяваме да разберем какво мислят американците за българите, за езика ни, ракията, шопската салата, баницата, лютеницата и гостоприемството ни. И виждаме, че въпреки всичко има с какво да се гордеем. Преживяванията на двамата чуждоземци дават уникалния шанс да разберем как изглежда животът ни през техните очи. И да се усмихнем. Или да се замислим.
Да видим, че американците не се срамуват да си признаят, когато не са наясно как се прави нещо. Но и не се страхуват да опитат. Докато българите имат самочувствието, че разбират от всичко. Но не обичат да експериментират, защото твърдят, че "уважават традициите".
Документалното риалити "Изгубени в България" ни "връща" в яркото и кратко (5-минутно) предаване "Далекоглед" по БНТ отпреди поне 10 години. Новият сериал е с едни и същи действащи лица и успява да ни напомни полузабравения факт, че между нас и американците има "известни" разлики. Например, когато чужденците искат да научат каквото и да било, което не знаят, влизат в интернет. Ако българите пожелаят да разберат нещо, отиват на врачка...
Сблъсъкът между характерите и светогледа, културите и ценностните системи, личностите и манталитета е неизбежен. Особено когато се налага да потърсим корените си в дълбоката провинция, но през усещанията и реакциите на представителите на една от най-напредничавите нации.
Факт е, че разликите между нас и чужденците като че ли стават по-забележими именно благодарение на подобни телевизионни формати. Така ни се предоставя шансът да видим собствената си страна от друг ъгъл, да наблюдаваме нравите и обичаите не с отегчение, а с интерес, не с песимизъм и отвращение, а с изумление и възхищение. Обаче нашият собствен негативизъм и вроденото черногледство ни пречат да се видим в истинската светлина. И сигурно заради това се налага българите да търсят себе си през очите на чужденци.