Здраве
През есента детското главоболие се увеличава с близо 1/3
Мозъкът е като мобилен телефон - не работи, ако не му се подава редовно енергия
/ брой: 193
Началото на учебната година обикновено е свързана и с по-честите оплаквания на децата от главоболие. Този извод прави екип учени от болницата Nationwide Children в американския щат Охайо. Те са установили, че след лятната ваканция случаите на главоболие при подрастващите се увеличават с 31%.
Медиците предупреждават, че все пак родителите трябва да са внимателни, защото е много трудно да се различи истинското главоболие от измисленото, за да може детето да "удължи" лятната ваканция. Трябва да се вземе под внимание и евентуалното обезводняване на детския организъм, докато малкият ученик е в училище, както и по-продължителното стоене пред екрана на таблета или телефона заради игрите в тях. Родителите на голяма част от нашите пациенти деца или юноши и девойки ни информират, че главоболието на отрочетата им се увеличава през учебната година, казва невроложката д-р Ан Пакалнис, ръководителка на изследването и професор по педиатрия и клинична неврология в колежа по медицина към Държавния университет в Охайо. Тези информации на родителите накарали екипа да проучи амбулаторните картони на около 1300 деца, посещавали спешното отделение в периода 2010-2014 г. с оплаквания от главоболие. Общият извод е, че през есента - след началото на учебната година, се наблюдава рязък скок на оплакванията от главоболие при децата от 5 до 18 г.
В ранната възраст между 5 и 9 г. преобладават момчетата, а в пубертета техният брой рязко спада. В тази възраст преобладават момичетата с главоболие, но за съжаление при тях главоболието продължава и в зряла възраст. Специалистите припомнят на родителите, че т.нар. есенно главоболие на децата може да бъде свързано и с по-тежкия им режим, по-голямото напрежение, ангажиментите в училище и в извънучилищни форми, недоспиването, намалената физическа натовареност, пропускането на хранене заради ангажиментите, лошата хидратация.
Според специалистите при децата много по-рядко има мигрена и преобладава тензионното главоболие. При него болката е тъпа натискаща или стягаща непулсираща, лека до умерено силна. Често то не е достатъчно тежко, за да се стигне до консултация с невролог. При него обикновено няма гадене или повръщане и при физическа активност главата не започва да боли повече. При някои хора причината за появяването му е стягане на мускулите на задната част на врата или около главата. Но виновници могат да бъдат емоционалният и умственият стрес, неудобното положение на тялото и врата, тревожността, гладът, недостатъчната почивка или преумората. Епизодичното тензионно главоболие понякога става твърде често или дори хронично заради самолечение с болкоуспокояващи. Особено опасни в това отношение са лекарствата, съдържащи кофеин, предупреждават експертите.
Мозъкът е като мобилен телефон - не работи, ако не му се подава редовно енергия, а като няма достатъчно енергия, причинява главоболие, казва другият изследовател педиатърът д-р Хауърд Джейкъбс. Той съветва родителите да следят децата си:
- да ядат поне 3 пъти дневно
- да пият достатъчно течности - вода, чай, сок, но не и кафе или енергийни напитки
- да спят достатъчно през нощта (за 5-годишни - 10-13 часа, за 6-13-годишните - 9-11 часа, за групата на 14-17 г. - 8-10 часа, а за 18-годишните - 7-9 часа).
Д-р Джейкъбс препоръчва и болкоуспокояващи, но само след като родителите се консултират с лекар.
Поведението на детето в училище зависи от словесния му запас на 2 години
Децата от богати семейства, на високообразовани родители, както и момичетата са с по-добро поведение в училище и имат по-добри познания по математика и роден език. До този извод е стигнал екипът на проф. Пол Морган от Държавния университет в Пенсилвания след многогодишно проследяване на 9 хил. деца. По-същественият извод от проучването е, че поведението на ученика зависи в голяма степен от нивото на словесния му запас, когато е било на 2 г. Колкото повече изречения сглобява един 2-годишен малчуган, толкова по-добро поведение демонстрира в училище и има по-добри познания по математика и роден език, твърди авторът на изследването. Според него въздействието на училището е твърде слабо, за да промени тези дадености.