Преходът през погледа на съвремениците си

Центърът за исторически и политологически изследвания на Националния политически институт "Димитър Благоев" представи в Софийския университет третия том от поредицата "Изследвания по история на социализма в България". Сборникът е част от дългосрочен научен проект на Центъра за исторически и политологически изследвания, осъществяван с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт". Началото е поставено преди повече от три години и усилията са посветени на историята на социализма в България от края на ХIХ в. до наши дни.
Предишните два тома бяха посветени на историята на българския социализъм: първият - на периода от зараждането на социализма през 1891 г. до 1944 г., а вторият - на развитието на социалистическата идея в условията на първата република и на държавния социализъм от септември 1944 г. до неговия край през ноември 1989 г. Настоящият трети том - "Преходът", е проблемно-тематично обвързан с неимоверно сложната еволюция на лявата идея в условията на преход към демокрация и пазарна икономика в България от късната есен на 1989 г. до наши дни.
Съставители на "Преходът" са Лиляна Канева, Максим Мизов и Евгений Кандиларов, а редактор на томчето е Таня Турлакова. Книгата поднася усилията на уважавани изследователи в областта на политологията, икономиката, социологията, правото и историята, преподаватели в Софиийския, Пловдивския, Нов български, Варненския свободен университет и др. висши учебни заведения, и на учени от БАН.
"Преходът и поуките за българската левица" се нарича изследването на Петър-Емил Митев. "Конституционализъм и преход" е темата на Нора Ананиева. Автор на "Парламентаризмът и левицата в българския преход" е Мария Пиргова. За "Българското гражданство в конституционния модел от 1991 г.: постижения и възможности" е статията на Борис Попиванов. "От първата към втората партийна система в България" пише Георги Карасимеонов. Добрин Канев изследва "Трудният път на трансформация на БСП", а Искра Баева коментира "БСП на власт и в опозиция в годините на прехода". Портрет на "Избирателите на БСП" прави в студията си Антоний Тодоров. За "Отношението на БСП към социалистическото минало" е писал Евгений Кандиларов, а темата "Социалната политика през прехода в България (1989-2010)" е обединила усилията на Кръстьо Петков и Атанас Владиков. Върху "Пазарът на труда в България през годините на прехода: изграждане, развитие и политики (1989-2010)" разсъждава Катя Владимирова. "Какво се случи с прехода към пазарна икономика?" е озаглавено изследването на Аксентия Замфирова, а "За социалната цена на прехода (Разказ за "изгубеното време" или за "бягането на място")" е писал Начко Радев. Следващите 30 стр. в третия том са от Васил Проданов - "Интелигенцията и идеологическият дискурс на трансформация от държавен социализъм към периферен и олигархичен капитализъм". Наталия Христова се опитва да свали маските в студията "От маските до маскарада - българските интелектуалци в годините на прехода: социална памет за "вчера" - социални роли "днес". Геновева Михова и Пенка Найденова разглеждат "Демографската ситуация и политика на прехода към пазарна икономика". Книгата "Изследвания по история на социализма в България" - "Преходът" завършва с "Докладът от пленума на ЦК на БКП от 29.12.1989 г. - конститутивен фактор за идейно-програмната еволюция на БСП по национално-етническия проблем и за българския етнически модел" от Максим Мизов. Заглавията на студиите са ярка анотация на съдържанието им.
Проф. Горан Горанов оцени подобаващо левия поглед върху прехода и опита да се анализира политическата култура на прехода. Ученият препоръча в четвъртия том съставителите да оставят историята настрана, за да направят анализ на предстоящото и да потърсят нови, работещи леви идеи.
В предговора съставителите на "Преходът" отбелязват подхода при комплектуването на изследователския колектив, наложен от характера и особеностите на най-новата ни история - след 10 ноември 1989 г. "Това, което се случи през годините на прехода, няма никаква аналогия или прототип в предшестващата историческа биография на българската държава. То все още не е напълно отминало минало, още е наше съвремие и наша съдба. Затова ние не сме в състояние съвсем хладнокръвно и безчувствено да го изследваме. Впрочем и преобладаващата част от сегашните научни изследвания на прехода не се е спасила от подобно "проклятие", пише в предисловието.
Редколегията отбелязва: "Нещо повече, това близко минало е част от логиката и развоя на огромни, изключително значими по своите настоящи, а със сигурност и по своите предстоящи последици, исторически събития, процеси и тенденции от края на ХХ и в началото на ХХI в. А това вече е едно голямо предизвикателство пред интелектуалците, които следва да дадат отговори за станалото".
Поредицата "Изследвания по история на социализма в България" можете да четете в интернет на адрес: http://npibg.com, където скоро ще бъде достъпен и третият том.