Абсолютна липса на сърце

В последните години България преживя всички възможни екзотики. Възход на телевизионна партия, която само за два избора стана първа политическа сила. Появата на млади костюмари, които щяха да пращат в пенсия Борисов, а след това се гушнаха с него в обща сглобка. След това се появи "Величие", за да ни демонстрира, че циркът е пълен, а най-накрая приключихме с МЕЧ и възходът на микроскопичните политически формации, които използват кризата като благодатна почва за развитие.
Никога не съм си мислел, че Корнелия Нинова може да се впише в тази енциклопедия на абсурда, но ето, че доживяхме и това. В неделя изключената от БСП бивша председателка тържествено обяви, че ще прави партия. Изненада в това няма. Не е първият бивш лидер, пристрастен към властта. Този феномен заразява и най-подготвените и стабилните. Ужасът идва, когато човек чуе какво точно казва Нинова: "Първо да видим какво ще правим и да се определим - ляво, център, консервативно. Но сме за семейните ценности, за децата. Но още не е уточнен профилът...".
Обърнете внимание - бившата лидерка на БСП не иска да определи профила на бъдещата си формация. Тя чака да види какво ще покаже политическият пазар и тогава ще плонжира, където трябва. Кеф ти център, кеф ти дясно-център, кеф ти консервативно, кеф ти патриотично.
Политиката не като принципи, а като модна линия. Пълен потрес!
Къде остана онази Корнелия Нинова, която само преди 4 години на 50-ия конгрес на БСП изнесе доклад за това как тя е основен защитник на лявата политика в страната и неуморно се движи от нейните принципи. Корнелия Нинова, която водеше социалистите в битка след битка, днес вече иска да избяга от лявото и си търси друга опаковка. Какво трябва да означава това? Че политиката за нея е маркетинг? Че я разглежда като рекламна промоция и може да бъде каквато си поиска? Всичко можеше да се очаква от нея, но не и това. Лидер на социалистическа партия, пък бил той и изключен, се самоубива, самоунищожава и напълно дискредитира, ако тръгне да си търси друго политическо амплоа. Защото така Нинова зачертава цялото си наследство в БСП. Тя не беше избрана за лидер, за да дава пресконференции или да се кипри в телевизионни участия, а да развива лявата идеология, да дава управленска форма на лявото мислене. Това, което прави днес, е политическо самоубийство. Ако утре изплува като центристки лидер, честно казано, няма кой да й гласува доверие, освен хардкор феновете й, които се отнасят с нея не като с политик, а като с божество. А това има много малко общо с левите принципи и с последователната лява политика.
Думите на Нинова не са гаф. Нейният суперприближен Георги Свиленски продължи тази саморазкапваща тенденция. "Вероятно ще се разположи в политическото пространство ляво-център, а може и да е патриотично", коментира той за бъдещия проект на Нинова. Какви ти тук принципи, каква ти тук последователност? Освободени от необходимостта да се преструват на леви, верните на Нинова бързо разкриха удивителен профил. Те, разбираш ли, чакат да видят къде ще им е най-добре в политическото пространство. Утре могат да се преродят като десни консерватори, защото нали Калоян Методиев най-накрая трябва да си има партия за лична употреба. Ето пред такъв кошмар сме застанали...
Свиленски беше особено ироничен. Както говори за "разположение в политическото пространство" на новия проект, изведнъж мина на БСП и обяви, че партията трябвало да разширява своята подкрепа. Е, не, благодаря. БСП е минала през всякакви изпитания, през всякакви абсурди, но никога не се е отнасяла към политиката като към рокля, която можеш да смениш в движение. Сърцето бие отляво. За да кажеш, че след като си бил в БСП, тепърва ще си търсиш място в политическата скала, това означава, че всъщност ти никога не си имал сърце. Никога.