Прегръдка между поет и художник
Новата книга "Начала" на Иван Гранитски и Борислав Стоев
/ брой: 99
Лиляна Стефанова
В поетическата книга на Иван Гранитски "Начала" се срещат по възхитителен начин две необикновени личности, два големи таланта. Мисля си - какво богатство е това единение, прегръдка и сблъсък на две творчески стихии. Иван Гранитски сам е художник на словото, живописец с думи, а не с четка. Борислав Стоев е поет, който пише с всички багри на изумителна палитра. Много вярно проф. Иван Маразов отбелязва, че в тази книга пред нас са не илюстрации на Борислав Стоев, а живописно графични преводи на идеи. Гранитски и Стоев не разменят местата си. Не обсебват чужда територия. Пред нас е хармония между самостоятелни и различни личности, магически съюз между две дръзко своеобразни вселени. Спира дъха един чудноват свят, населен с дивни изблици на въображението, метафора на човека, който си задава страшния и вечен въпрос: кой съм аз? Поет и художник. Художник и поет, Двама, обсебени от жестоки метафори, търсят корените, Началата в безпредела на духовни пространства. Заливат ни вълни от многоцветие и многозвучие, бавно прелистваме страниците на "Начала" изцяло под властта на това жадно търсачество. Връщаме се назад, за да дооткрием, да доизпием до дъно посланията на този рядък дует.
В своята лирика Иван Гранитски не за първи път ни въвежда в най-интимния си свят. Тук тоновете са по-меки, завладява изповедна тъга, чиста и нежна. Така е в ред стихотворения, но най-силна е в "Дух", в памет на бащата на поета.
Видях ефирен силует
А може би почувствах
Неуловимо докосване
На вятъра
Духът на татко ми
Яви се като птица
Погали ме крилото
На нежното мълчание
Бе сянка
полъх и видение.
Дали сънувах или бе наяве?
И в "Начала" отново откривам поета, който никога не е бил равнодушен към съдбата на отечеството, към "откраднатото му бъдеще". Тук Иван Гранитски е още по-дързък и силен. Отчаяна изповед в разтърсващи стихове като "Страх", "Творчество", "Прах", "Миражи". В тях е нашето днешно "сомнамбулно лутане" в едно "ослепено време", в което е "изтръгнат езика на душата"
Пада кървав здрач.
Студено е.
Спете роби. Спете.
И най-страшното за поета. Горчивото съзнание за съдбата на поезията, човекът, изкуството:
Ще си отидем от света изтрити
Превърнати във анонимен прах...
Да, това е Иван Гранитски с неговото безстрашие да казва истини.
Двама духовно свързани творци, двама приятели дишат в една необикновена книга. Като всяко оригинално явление тя събужда много въпроси. Но верният емоционален и истинен отговор е в прекрасното стихотворение "Литография", посветено на Борислав Стоев. Не е трудно да се открие, че то е и своеобразен автопортрет на самия Гранитски. В него са разкрити шеметът на творението и родилните болки на тази книга.
Ако си послужа с метафорите на поета - "Начала" е книга, в която двама фокусници създават светове, в която прелитат фантастични птици, тържествува жълто-алено-зелена разюзданост, изригва вулкан от звуци, страсти, багри, видения.
Една прегръдка между поет и художник. Лудост, която наричаме Поезия.