Предизвикателствата пред кабинета "Вучич"
Новите управляващи не ги чакат леки времена
/ брой: 99
Поредното сръбско правителство започна да функционира с пълен капацитет от неделя. Членовете му са 16, включително премиерът Александър Вучич, а трите коалиционни партньора са Сръбската прогресивна партия (СНС) с лидер самия премиер, Социалистическата партия на Сърбия (СПС), водена от Ивица Дачич, и Съюзът на унгарците във Войводина (СУВ) с председател Ищван Пастор.
Интересно е да си отговорим на въпроса защо Вучич, след като спокойно можеше да управлява и сам, почти един месец след изборите продължи да търси (и намери) коалиционни партньори? Отговорът може да бъде само един - Косово. Още в първите часове на управлението си на кабинета "Вучич" се налага да се изправи пред решаването на проблема с пълна сила. Ще или не ще, ако не пред избирателите си, то поне пред себе си и пред коалиционните си партньори, Вучич ще трябва да признае, че процесът на приобщаването на Сърбия към ЕС и де факто признаването на Косово са взаимно свързани и второто ще предходи като времеви период първото. Поради тази причина ще трябва да се промени и сръбската конституция и думата "Косово" да изчезне от нея. За това е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, което вече е постигнато чрез участието на социалистите и СУВ в кабинета. А освен това чрез такъв разноцветен кабинет ще бъде до голяма степен размита и политическата отговорност за признаването на Косово и чрез взаимни обвинения политиците ще се измъкнат от гнева на народа, дълго нагнетяван по всякакъв начин в сръбското обществено мнение чрез "магичната" формула - заклинание "Косово е Сърбия!", повтаряна от 1999 г. до ден-днешен. Прави впечатление, че в новото правителство въобще не се споменава, нито фигурира ресор, свързан с косовската проблематика...
На второ място Вучич и компания ще бъдат изправени пред болезнения проблем за драстични съкращения и реформи в държавната администрация и Пенсионния фонд на Сърбия, през който изтича една трета от бюджета на страната под формата на пенсии. Неминуемо тези реформи ще доведат до нарастване на градуса на социално напрежение и отлив на избиратели и симпатизанти, но такъв ход е крайно наложителен и без него нито една кредитна институция няма да подкрепи финансово отънелия до скъсване сръбски бюджет.
На трето, но също така много важно място всички усилия ще бъдат хвърлени за привличането на чуждестранни инвеститори и "рестарт" на сръбската икономика в съкратени срокове.
Европейската интеграция ще бъде също един от основните приоритети на правителството, където младата и амбициозна министърка без портфейл Ядранка Йоксимович (36 г.) ще има възможността да покаже с пълен капацитет своите възможности и опит, натрупани за времето й като Вучичов съветник в СНС за международните връзки на партията и в последния сръбски парламент като член на комисията за външна политика.
Борбата с корупцията и проблемите по сигурността ще бъдат изцяло в ръцете на СНС чрез министрите Братислав Гашич (на отбраната) и Небойша Стефанович (на вътрешните работи). Гашич, или по известен в родния си Крушевац като "Бата Сантос", е близък до премиера и е един от най-доверените му хора в партията. Същото с пълна сила важи и за Стефанович (бивш председател на сръбския парламент), чийто кум е премиерът.
Международно признатият специалист проф. Душан Вуйович ще има почти непосилната задача като безпартиен експерт в кабинета да съживи сръбската икономика, а американският възпитаник Лазар Кръстич ще продължи да "дърпа конците" в Министерството на финансите като нов-стар министър. Прави впечатление и големият брой непартийни експерти.
За социалистите са запазени постовете на министрите на външните работи, където в министерското кресло ще седне лидерът им Ивица Дачич, на енергетиката и рудодобива, което ще се води от новия-стар министър Александър Антич, а образованието ще води Сърджан Вребич. Прави впечатление, че голяма част от "политическите динозаври" от СПС - и Милутин Мръконич, и Славица Джукич-Деянович, са оставени без министерски постове. Същото важи и за лидерите на СПО Вук Драшкович и "Нова Сърбия" Велимир Илич.
Унгарците не са поискали министерски кресла, но за тази сметка са проявили завиден апетит за постовете на заместник-министри и държавни секретари. А защо не и на шефове на многобройните държавни агенции...
Със сигурност премиерът Вучич си дава ясната сметка, че го очакват доста тежки времена, в които трябва да реформира страната си и да я приближи до членството й в ЕС. Остава да се надяваме и на раздвижване в българо-сръбските отношения, които да доведат до поставянето им на качествено нова основа и взаимноизгодно сътрудничество във всички области, и най-вече в интерес на малцинството ни в западната съседка.