Предизвикателствата пред Босна и Херцеговина

Методи Методиев, кор. на ДУМА в Белград

Днес Босна и Херцеговина е изправена пред три основни актуални проблема:
На първо място, несъществуващо правителство в страната и поради това и блокада на дейността на органите за управление на страната и в най-голяма степен на Съвета на министрите. На второ място стои дезинтеграцията на хърватския ентитет във Федерацията, и на трето - отношението на президента на Република Сръбска и лидер на най-голямата управляваща партия в БиХ - Партията на независимите социалдемократи (СНСД) Милорад Додик спрямо Сараево и широко обсъжданото тук провеждане на референдум по отношение на правосъдната система в БиХ.
    Първият проблем възниква още през октомври миналата година след провеждането на поредните общи избори в страната и едва ли скоро ще намери своето решение. Спорът се върти главно около десетината кресла в Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и пазарлъкът вече достига невиждани размери. Преди около два месеца една от най-големите партии в страната - Социалдемократическата, водена от Златко Лагумджия, успя да сформира под своя патронаж правителството на Федерация БиХ. Кадър на същата партия е и хърватският член на Колективното президентство на Босна Желко Комшич. Между другото Лагумджия със своята политическа стъпка напълно игнорира хърватските политически представители начело с Драган Чович, чиято остра реакция не закъсня. Те се обявиха против конституираното правителство и минаха в опозиция, а настоящият президент на Република Сръбска Милорад Додик започна да подкрепя Чович, което му дава допълнителен импулс да изостря реториката си спрямо СДП, Лагумджия и Желко Комшич.
Проблемът с Чович се състои във факта, че понастоящем Загреб не може да застане зад него и политическите му амбиции, тъй като всяко едно подобно действие допълнително би създало проблем пред членството на Хърватска в ЕС, до което на страната остава само една крачка. Ето защо пасивността на властите в северния съсед на БиХ открива достатъчен простор пред Додик да се намеси на страната на Чович и да изостри и без това деликатните отношения между хърватите и бошняците във Федерацията. В момента Додик се опитва да се изявява като доброволен защитник на хърватския народ в БиХ, тъй като може да се направи извода, че Загреб е изоставил босненските хървати да се грижат сами за себе си.
Ясно е, че първият и вторият проблем са взаимосвързани.
    Тристранната среща в Караджорджево между турския президент Абдулах Гюл, сръбския президент Борис Тадич и тримата членове на Колективното президентство на Босна и Херцеговина - Бакир Изетбегович (бошняк), Желко Комшич (хърват) и Небойша Радманович (сърбин), не е допринесла ни най-малко за решаването на проблемите в БиХ. Най-вероятно Гюл (с пълномощия от страна на Вашингтон, който засега се е оттеглил от проблематиката в Босна, но това не означава, че не я следи отблизо) се е опитал да се договори с Борис Тадич, да окаже натиск във връзка със своето влияние върху президента на РС Милорад Додик, да се откаже от подготвения референдум, насочен против общата правосъдна система в БиХ. Известно е, че Додик почти всяка седмица пристига в Белград на "косултации" при Тадич, което е възможно благодарение на "специалните отношения" между Сърбия и Република Сръбска. По същия начин и Тадич, и министърът на външните работи на Сърбия Вук Йеремич, са чести и желани гости в Баня Лука.
    Между другото, в момента и Тадич не е в най-добрата вътрешнополитическа позиция в Сърбия, но едва ли одобрява и действията на Додик по отношение на референдума, въпреки че не може да застане явно против допитването. Така или иначе, срещата в Караджорджево се превърна в почти протоколно събитие. Единствено Турция след такива мероприятия отново се показва като важен фактор на Балканите и с особено влияние в региона на бивша Югославия.
    Подготовката на референдума върви с пълна пара. Интересен е един детайл - Додик се обявява за подобно действие непосредствено след завръщането си от Брюксел, който обаче стои и зад процеса на централизация на БиХ, и зад статута на Върховния представител Валентин Инцко в страната. Най-вероятно Додик е потърсил определена промяна в становищата на официалните европейски институции по тези въпроси, но не е получил желания отговор, и поради това е започната и процедурата по реализацията на референдума.
Въпросът е, ако този акт успее, дали той няма да доведе до верижна реакция, и една от следващите стъпки да бъде референдум против общата външна политика на БиХ, а защо не и за отцепването на Република Сръбска? Тогава резонно би могъл да се постави и следващият въпрос - защо общите институции в страната са изграждани през последните 16 години и със замах всичко да бъде разрушено?
    На въпроса, дали Върховният представител в БиХ може да свали от длъжност Милорад Додик, мненията са противоречиви, но всички се обединяват около становището, че споменатото от страна на Валентин Инцко въвеждане на санкции спрямо Република Сръбска би било от голяма вреда за тази общност и неминуемо би влошило и без това не особено добрата икономическа ситуация в Баня Лука.

В момента Милорад Додик се опитва да се изявява като доброволен защитник на хърватския народ в БиХ
снимка БГНЕС

Яхорина ви очаква

    На тридесетина километра североизточно от Сараево по прекрасно поддържан и живописен път може да се стигне до Яхорина - една от най-прекрасните и същевременно неовладени напълно от цивилизацията планини в Босна и Херцеговина. По нейните писти са се провеждали спусканията от Зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 година. Яхорина е и прекрасен зимен курорт, намиращ се на почти 1900 м надморска височина. Благодарение на своето географско положениер курортът има приятен климат и през зимата, и през лятото, и е любимо място за почивка на хора от всички възрасти от всички бивши Югорепублики. Трябва също така да се отбележи, че районът не е засегнат от войната в Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век, така че на Яхорина не могат да се видят обезпокояващите и обезкуражаващи надписи за туристите "Внимание! Мини!"



    Безспорно е обаче, че благодарение на многобройните снежни и мразовити дни през годината (повече от 175) Яхорина си остава един типичен център за зимни спортове и зимен туризъм. Средната снежна покривка през февруари е почти 105 см и предразполага за превръщането на курорта в любимо място за любителите на ските, включително алпийски дисциплини, ски бягане, сноуборд, зимни кънки и нощни ски спускания. Отскоро на мода е и организирането на ски сафари на моторни шейни за хората, за които и ловът, и зимните спортове за непреодолимо хоби.

    Яхорина разполага с повече от 20 км ски писти с денивелация от 1890 до 1200 м надморска височина, а също и с 8 лифта и ски влека с общ капацитет от 7500 туристи на час. От тази година на разположение са и повече от 50 оръдия за изкуствен сняг, което до голяма степен гарантира, че сезонът няма да се провали. Откриването на зимния сезон е на 15 декември и продължава до 15 април всяка година.
    По структурата си на застрояване Яхорина до голяма степен напомня на Боровец. Никнещите в последно време като гъби частни модерни хотели се намират в относителна близост до пистите, а наред с това и мирно съжителстват с все още неприватизираните стари хотели от Титово време.



Тризвездният хотел "Бистрица" е изгубил много от своята стара слава, но още може да привлича туристи с относително ниските си цени. Нощувка със закуска в него може да ви струва между 30 и 40 евро на човек.
Безспорните перли на Яхорина обаче си остават четиризвездните хотели "Термаг" и "Вучко". И двата хотела предлагат както топъл и уютен комфорт в естествено дърво, така и спа центрове, конгресни и заседателни зали, приятни ресторанти с вкусно меню и разнообразни напитки и, разбира се, изключително любезен и мил персонал, за когото всеки гост е винаги добре дошъл.

Входът на хотел "Вучко"

Изглед от ресторанта на хотел "Вучко" и т.нар. Зала с камината

Внимание с цените! Стая с две легла и полупансион в "Термаг" през сезона е на цена между 80 и 100 евро на човек при полупансион със закуска и вечеря, като в цената влиза използването на басейна на хотела, сауна и парна баня.
    Същата стая във "Вучко" ще ви струва 70 евро на човек, като обаче всички останали "екстри" се заплащат допълнително.
    За решилите да посетят Яхорина с по-"тънки" портфейли, остава възможността да си изберат един от малките и приятни семейни хотелчета в намиращото се само на 15 км от курорта Пале, където една нощувка със закуска не надхвърля 20-25 евро и да пътуват до ски пистите.
    И все пак - Яхорина е в очакване и на своите български гости!

Раните трудно зарастват

Коя е всъщност Ислямската общност в Босна и Херцеговина, разказва генералният секретар на Ислямската общност на Босна и Херцеговина Мухамед Салкич

- Как сте успели да запазите единството сред мюсюлманите във вашата страна с оглед на факта, че и в България, и в Сърбия ислямските общности са разделени? Имате ли добри отношения с Ислямските общности от останалите бивши Югорепублики?

- Като говорим по този въпрос, следва да се върнем назад в историята сто-сто и петдесет години назад, за да можем да проследим хода на събитията в нашата страна. Мюсюлманите в Босна и Херцеговина (БиХ) до Берлинския конгрес през 1878 г. са били неразделна част от Османската империя, като във верски смисъл са били подчинени на Халифа в Истанбул. След като Конгресът взема решение Босна да бъде част от Австро-Унгарската империя, те се оказват заобиколени от една съвсем нова и различна култура, дори можем да кажем от една различна Цивилизация, и първоначално съответно оказват решителен отпор на Виена с цел запазването на своята идентичност и се озовават в много тежко положение. До този момент мюсюлманите в БиХ са говорили и ползвали турски, персийски и арабски език. Първоначалната цел на Дунавската монархия е те да бъдат отделени от своя духовен център, а и с появата на латиницата по тези земи те се оказват в положението на неграмотни и безпросветни хора. Това е представлявало и един цивилизационен шок за мюсюлманите в БиХ.
От друга страна, Австро-Унгария предприема някои мерки, за да ги приобщи и да ги отдели от духовната им майка - Османската империя. Целта е, разбира се, по този начин и да може по-лесно да ги контролира, а и да се покаже, че във всяко отношение БиХ е под австро-унгарска власт. И поради тези причини и под натиск от страна на император Франц Йосиф през 1882 г. чрез договор с тогавашния Шейх-юл-Ислям в БиХ е установена структурата на т.нар. главен мюфтия на БиХ или "реис-ул-улема". За това е издаден нарочен документ - менсура и ръководното тяло за мюсюлманите - Риасет в Босна и Херцеговина. Това е и първият ключов момент за формирането на самостоятелна Ислямска общност (ИО) в страната в рамките на Австро-Унгария. Босна получава своето духовно средище, но то също така е свързано и с Шейх-юл-исляма, тъй като той му е давал духовната легитимност, докато императорът му е давал гражданската легитимност.
Тази менсура е основата, върху която е изградено единството на нашата Ислямска общност (ИО). Впоследствие след премахването на т.нар. Хилафет след Младотурската революция през 1924 г. ще се окаже, че чрез менсурата Сараево се превръща в самостоятелен център на мюсюлманите в региона на тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия). По времето на крал Александър I Караджорджевич е направен опит седалището на Ислямската общност да бъде преместено от Сараево в Белград (от 1930 до 1936 г.), но този опит се проваля. Оттогава до настоящия момент, включително и по времето на Титова Югославия, центърът на ИО остава в Сараево.
    Понастоящем и ИО в Хърватска, и ИО в Словения са признали духовното водачество на рейс-ул-улема в Сараево. Разцепването на ИО в Сърбия е с цел нейното отслабване и прекъсването на връзките й със Сараево. Белградският мюфтия Муамер Юсуфспахич със сътрудничеството на новопазарския мюфтия Адем Зилкич и, разбира се, не без помощта на Белград, направиха неуспешен опит, като създадоха т.нар. Ислямска общност на Сърбия, която оглави Зилкич. Това е една казионна организация, финансирана и подкрепяна от сръбските власти, за разлика от Ислямската общност в Сърбия, водена от санджачкия мюфтия Муамер Зукорлич, която е верски легитимна и представлява клон на ИО в Сараево. Сръбските власти си измиха ръцете и регистрираха и двете официално. Но, питам ви, колко са поддръжниците на Зилкич и колко на Зукорлич? Има ли Зилкич своя инфраструктура - училища, университет? Няма. А Зукорлич, най-вече поради своята легитимност, има. Защото мюсюлманите в Санджак го подкрепят, защото той е свързан и има своите представители в Риасета в Сараево (пет на брой - бел.авт.). Когато спре финансирането на Зилкич, и той самият ще престане да съществува, тъй като е плод на нелегитимни действия и административни мерки. ИО, водена от Зукорлич, е една самоиздържаща се структура със свои легитимно избрани органи и поради тази причина ние смятаме, че тя е единственият и законен представител на мюсюлманите в Сърбия.
- Имате ли добри отношения с останалите нации във Федерация БиХ?
- Ние още от малки сме възпитавани да живеем в мир и разбирателство с представителите на други етонси и религии. За съжаление обаче войната много промени тези отношения и сега се опитваме всичко това да бъде полека възстановено. Знаете, че чистият ислям е толерантна религия, но раните трудно зарастват. Почти не съществува семейство в Сараево, което да не е дало жертви. Това важи, разбира се, и за сърбите, и за хърватите. Но ние сме живели заедно по тези земи стотици години и ще продължим да живеем заедно.
Проблемът основно се състои в това, че все още голяма част от военните престъпления не са наказани. Хората чакат възмездие за убитите свои близки. Смятам, че трябва веднъж завинаги да бъдат отворени архивите и да се види кой е извършвал престъпления. Хората с окървавени ръце трябва да получат своето наказание независимо тук или в Хага, или където и да било.
Мога да ви дам един пример в тази връзка - мюфтията в Баня Лука (столицата на Република Сръбска - бел. авт.) работи много сериозно по въпроса за обновяването на джамиите в района и за завръщането на бежанците и среща подкрепата и разбирането на тамошните власти, което е един сериозен позитивен момент.
- Поддържате ли връзки с мюсюлманите в България?
- За съжаление не ми е известно ИО в БиХ да има връзки с мюсюлманите във вашата страна. Поддържаме връзки само с ИО в бившите Югорепублики. Вашето интервю е добър повод да се обърна към главния мюфтия в България и ръководството на мюсюлманите в България с призив да установим отношения и контакти. Нашата общност работи напълно открито и е отворена за сътрудничество с всички, които го пожелаят. Постигнали сме сериозни успехи в областите на вероучението, издателската дейност и други и поради тази причина бихме могли да си бъдем взаимнополезни и да обменим опит в тези и други сфери с вашата ислямска общност.