Преди птичарят да тръгне по следа
Някои тънкости при ловуане с кучета от тази порода
/ брой: 256
Милчо Андреев
Настъпването на сезона за лов на фазани и яребици поставя отново на дневен ред въпроса с подготовката на птичарите. Още повече че такъв лов без специално подготвени и обучени кучета е направо немислим. Затова не е излишно да си припомним някои особености на лова с птичари.
По време на лов птичарят претърсва ловния район и изследва със своето обоняние приземните своеве на въздуха. По този начин той може да надуши птицата, лежаща на земята на голямо или по-малко разстояние от себе си и почти винаги на значително разстояние от ловеца. Тогава кучето започва да се прокрадва и внимателно да се приближава към нея. Ако дивечът е бдителен и излети още като чуе приближаването на кучето, той обикновено ще се изплъзне без произвеждане на изстрел и ловът ще стане невъзможен или в най-добрия случай ще носи случаен характер. Същото ще се получи и когато при приближаване на кучето дивечът бяга през цялото време. Тогава не може да се прояви основното свойство на птичаря - стойката, която прави лова с него удобен, ефективен и красив.
Друго е положението, когато надушената от кучето птица се притаи веднага или след като пробяга известно разстояние, остане на място малко или много неподвижна. Тогава кучето се приближава, дебнейки до мястото, където се е затаила птицата и замира в неподвижна напрегната поза, т.е. прави стойка. Ловецът се възползва от този момент, за да се приближи до кучето и да се подготви за изстрел. В необходимия момент той дава команда на кучето да се придвижи напред, в резултат на което птицата излита, а ловецът произвежда по нея изстрел в полет.
Така изцяло или отчасти става при повечето видове дивеч, принадлежащ към семейството на кокошевите птици, като тетрев, яребица, пъдпъдък и т.н. и бекасовите птици - бекас, дупла, горски бекас, блатна кокошка.
Повечето други видове дивеч само случайно издържат на стойка и работата по тях с птичар не е целесъобразна. За лов на такива видове дивеч, съществуват специални кучета - спаниели, които работят без стойка.
Специално трябва да се обърне внимание на работата на английските птичари по патици. Обикновено патиците се задържат във водоемите и от сутринта до вечерта се притаяват сред гъстите водни растения. При тези условия търсенето с куче е невъзможно, тъй като придвижвайки се във водата то вдига такъв шум, че птицата или отплава или по-често излита, недопускайки до себе си кучето. Но дори изтощената от жегата птица да допусне кучето, то във водата правенето на стойка е невъзможно. В случаите, когато патиците прекарват деня не във водоемите, а в блатата или в крайбрежната растителност до самия бряг, те понякога достатъчно добре издържат на стойка, но само докато патетата са млади и времето е горещо. Когато младите патици започнат да летят, те престават да издържат на стойка. Съвсем младите и все още лошо летящи патици предпочитат да се спасяват с плуване и се въздържат от летене и по тази причина не са подходящ обект за работа с птичар. За младото куче те са много опасни, тъй като го подтикват да гони и лови дивеча.
Следователно при запазване на типичните черти на работата на птичаря, ловът с него на патици може да се провежда за кратко време и по-скоро случайно.
От животните понякога издържа стойката заекът. При добро количество на зайците в ловния район ловът по тях с птичар, ако е специално обучен за тази цел, може да бъде ефективен и интересен. Сроковете на лов за зайци обаче не съвпадат със сезона за лов с птичари, така че няма смисъл кучето да се обучава специално за тази работа.