Преди и след края на света
/ брой: 3
Елена Алекова
Краят на ноември. Москва ни посреща унила и безснежна. Провеждаше се III световен форум на чуждестранните випускници на руски (съветски) висши учебни заведения. Забележително по мащаба и организираността си събитие. Има на какво да се учат нашите държавници от братята руси, които даже в момент на криза знаят как да пазят и да воюват за своите интереси по света, а не като бедни роднини да ходят на консултации по чужбина и все да играят по чужда свирка.
На Форума присъстваха близо 1000 участници от над 140 страни от Европа, Азия, Африка, Латинска Америка. И чудно - всички разбирахме всички, всички един с друг общувахме! Десетки лица, очи, усмивки, ръце, поздрави, запознанства... без посредници, без преводачи! Цял един пъстър и многолик свят, който, прекрачил през настоящето, се връщаше в своята младост, в своето студентстване по тези тук необятни земи.
* * *
Сред невероятното множество постепенно и все по-настоятелно започнаха да се открояват в съзнанието ми определени лица. И така - през първия ден, през втория... Запознах се с всеки един от тези хора.
Същевременно над Москва падна първият сняг и препълни за няколко часа улиците и проспектите й със задръствания.
Снегът не прекъсна работата на Форума. Само внесе игриво-закачлив нюанс в атмосферата, пречупен през онзи умилителен разказ за зимата... "Кажи, чедо, как е там времето?" - пише майка от Африка писмо на сина си, студент първокурсник в Русия. "Зелената зима, мамо, беше все пак добре, търпеше се. Ама виж, като дойде бялата зима - не питай..."
Всеки от присъстващите тук със сигурност си припомняше стъписването и неволите, които първият му сняг в Русия му бе причинил преди време. И тъй, колкото повече температурите навън се понижаваха, толкова повече настроението сред нас се повишаваше.
Междувременно специалните автобуси, които ни превозваха от хотела до Колонната зала в Дома на Съюзите и до руския университет "Дружба между народите" (РУДН), а после на екскурзията по вечерна Москва - чиста, светеща, уютна, първоснежна, а после - до театрите и обратно до хотела, не закъсняваха. Движехме се по първоначално начертаната програма, без нищо да пропуснем. А приветливи студенти и студентки от университета бяха винаги наоколо - за да помогнат, в случай че някой се нуждае от помощ. А се нуждаехме - все някой някъде нещо забравяше, все някой объркваше залите, все някой не се беше облякъл според сезона...
Последния ден потърсих отново една индийка, завършила медицина в Ташкент, а днес - успешен акушер-гинеколог. Името й, необичайно за европейския ми слух, тъй и не бях запомнила. Но помнех - когато й бях казала, че неизвестно защо сума ти време задържа вниманието ми, тя сподели, че е така и с нея и неочаквано добави: "Това не е случайно. Нас нещо повече ни свързва...", с особен акцент върху двете думици. Така можеше да говори само една индийка... После се разпиляхме - всяка по своите задачи.
Потърсих я последния ден, за да поговорим още веднъж, да я питам, да разбера какво именно ни свързваше. Но до обед не я видях сред множеството. Следобеда пък аз бях по своите срещи в Литературния институт "А.М. Горки" на незабравимия булевард "Тверской" 35. Срещнахме се едва на коктейла вечерта. Но... колкото да се договорим за евентуална среща. И отново се разделихме.
* * *
Барът на хотела. Кокетна масичка. Седим - Денис Чачхалия, талантлив писател от Абхазия, стар познайник от Литинститута, Санджида Кхваджи, новата ми приятелка от Индия, и аз. С Денис си разменяме автографи. Оказва се, че бащата на Санджида също е поет, наложил се твърде млад като един от първопроходците на модерната индийска поезия. Денис си тръгва. Ние оставаме. Говорим. Но какво можеш да кажеш на човек, когото си срещнал преди мигове и с когото след мигове ще се разделиш, може би завинаги?
И наистина, почти след мигове, капнали от умората на тридневните ни ангажименти по Форума, от преживявания, емоции, впечатления, запознанства, от тичането и снега, се разделяме и със Санджида... След няколко часа аз щях да летя за София. Тя също летеше, но по-късно, за своята Индия...
Тъй и не се откри на тази среща какво толкова ни бе сближило така, все едно се познавахме отдавна, все едно се бяхме разделили вчера и днес просто продължавахме вчерашния си разговор.
В паметта ми са се запечатали ярко само няколко детайла. Изящните извивки на индийското сари. Златните проблясъци, пробягващи по синята му материя. Матовата й ръка, опряна на масата. Разказът й за семейството, за работата... Няколко незначителни детайла. А през тях - зашеметяващото усещане за щастие, за някаква озареност извътре, за освобождаване.
И неизменният ропот... Но защо, защо изобщо трябваше да се срещна с някого и да се разделим без надеждата, че някога ще се видим отново? Защо след такава среща, заредена с нещо уж съдбовно, трябваше да тръгнем в различни посоки? Да бъдем в различни пространства? И откъде - след раздялата - бе парещото чувство за отсъствие, за недовършеност, за празнота?...
Внезапно ропотът отстъпи на заден план. И в тишината след него на преден план изникна ясното чувство, че тази среща с плисналата светлина, с безпричинното щастие, с лекотата, с горестта съвсем-съвсем не е била напразна. Наистина нас нещо повече ни свързваше - мен, православната българка, с увлеченията ми по исихазма, и нея, изповядващата исляма от Индия, с увлеченията й по суфизма.
Това нещо повече тя - като индийка - виждаше може би в някой от нашите минали животи. Аз - като българка - го виждах в настоящето. Така Господ ни дава знак, че е до нас. Така, когато сме на ръба, когато, запокитени сред вълци и тегоби, сме отчаяни, Той може би ни напомня за Себе Си, Той ни подава ръка, Той ни повдига: "Ставай, човече! Върви! Не си сам! Не съм те оставил!"
Защото, ако сме захвърлени сами на произвола на съдбите, за какво въобще е трябвало да се раждаме! Защото, ако нямаме надежда и светлината не ни навестява от време на време, за какво въобще си е струвало да живеем!
Такива едни мисли се тълпят понякога в главата на човек в студените, мъгливоснежни, но и лъчисти дни на очакването, на предчувствието за чудо преди и след Рождество Христово. Преди и след края на света.
Москва- София
Руския университет "Дружба между народите"
Част от участниците в Третия световен форум на чуждестранните випускници от руски (съветски) учебни заведения