Пред съда на историята

Ангел АНГЕЛОВ

Конституцията осигурява право на всеки свободно да интерпретира фактите от нашата история в зависимост от своите идеологически убеждения и гражданска съвест. И според мен Окръжният съд в Смолян през 2000 г. много мъдро е постъпил, като е прекратил наказателното дирене срещу Христо Стоянов - за производство и разпространение на порнография по чл. 159 от Наказателния закон. Аз прочетох много внимателно неговия роман "Най-скандалният роман за Левски" и смея да твърдя, че

не открих в него порнография

в истинския смисъл на тази дума, а само някои по-натуралистични изрази. Никой обаче няма право да преиначава историческите факти. Както в съда още от римско време се изисква да се говори истината и само истината, така и пред съда на историята трябва да се говори само истината.
Пиша този материал не за да упреквам Христо Стоянов за "скандалните" неща, които е написал в своята книга. Определението, че тя е "Най-скандалният роман за Левски", е лично негово, а не мое. Така мисли авторът, така пише - намерил пари, публикувал романа...
Искам да се спра само на достоверността на някои от историческите факти в романа.
Първо, почти на всяка страница в романа с по-натуралистични изрази като "деца коли", "с калъч го порнал", "дете като яре заклал", "потопил калъчка в кръвта му" и други такива г-н Христо Стоянов внушава на читателите, че Васил Левски е убил в Ловеч 14-годишния калфа Иванчо и че заради това е... детеубиец. Твърди и че през 1872 г. убил 15 българи и заклал Врачанския митрополит. Въпреки усилията ми, никъде в литературата не можах да открия сведения за тези убийства. И още г-н Христо Стоянов твърди, че извънредният турски съд в София е осъдил Васил Левски на смърт не за революционната му дейност, а за детеубийство. Има достатъчно исторически факти и свидетелства на съвременниците на събитията, че твърденията на г-н Христо Стоянов не са истина. Сам Левски в писмото си до Любен Каравелов, запазено и до днес, пише, че калфата Стоян, когото убил (а не Иванчо, както пише г-н Стоянов) е бил на около 24 години.
Не са верни също твърденията на Христо Стоянов, че Левски убивал българи, но турчин не е убивал. Захари Стоянов пише, че при атаката на турския гарнизон в Бялградската крепост

Левски пръв скача на крепостната стена

и успява да убие със сабята си един турски офицер. При проверка на документите му една нощ в Стара Загора Левски застрелва едно от проверяващите го заптиета. Пред съда в София Левски признава, че при залавянето му в село Къкрина той убива едно от заптиетата.
Твърде тенденциозно и невярно е твърдението на Христо Стоянов, че Турският извънреден съд в София осъжда Васил Левски на смърт чрез обесване за детеубийство, а не за революционната му дейност. Н.Гайдаров пише в своята книга "Процесът срещу В. Левски и революционната организация" (С., 1987 г., стр. 89 и 91), че смъртната присъда на В.Левски е постановена на основание чл.55, ал.1, чл.чл. 56 и 66 и ал.2 от 174 от Турския имперски наказателен закон от 1858 година. Член 55 от този закон гласи: "Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се наказва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начално изпълнение".
Второ, твърде много неверни неща е изписал г-н Хр.Стоянов, за да докаже преднамерената си теза, че Васил Левски не е национален герой на България, а обикновен страхливец, пладнешки разбойник, крадец и пияница. Има достатъчно исторически факти, с които мога да оборя тези нелепи обвинения, но това не може да стане в един материал. За това ще посоча, че най-добре са познавали какъв е Левски неговите съвременници, тези с които е организирал и ръководил българската национална революция, участниците в дейността на организираните от него революционни комитети. Любен Каравелов е близък приятел на Левски, когото високо цени. Във в. "Свобода", бр. 7, 13.II.1871 г. редакторът на вестника Л.Каравелов публикува дописка на В.Левски. Към дописката в редакционни бележки Л. Каравелов пише за В.Левски, че "ние

познаваме това лице като човек честен, родолюбив

и деятелен".
Трето, г-н Христо Стоянов е преиначил и фактите относно опитите за спасяване на В.Левски след залавянето му от турската власт на 26 декември срещу 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче. Той пише, че след като неговите другари научили, че той е убиец, никой не пожелал да отиде да го спасява, макар че при откарването от Търново до София го охранявали само няколко заптиета. В своите спомени Ив.Андонов, Христо Илич, поп Минчо Кънев, Ф.Симидов, Зах.Стоянов и др. пишат точно обратното...
Четвърто, в изопачен вид Хр.Стоянов е обрисувал в своя роман взаимоотношенията на Васил Левски с майка му Гина Кунчева, отношенията на карловци към майката Гина след обесването на сина й Васил и самата смърт на Гина Кунчева. Целият роман "Другият Левски" бих го определил условно за един безкраен монолог на майката Гина Кунчева, в който почти на всяка старница тя се самобичува, че е родила син "пладнешки разбойник", обирджия на мирни хора и детеубиец. В своята преднамереност да представя В.Левски само в черни краски г-н Хр.Стоянов стига дотам да пише, че като дете Левски се задавил при хранене и майка му Гина съжалява, защо не го е оставила да умре тогава. Няма истинска майка на света, която би пожелала смъртта на своята рожба! Всичко написано от Хр.Стоянов за взаимоотношенията на майката Гина Кунчева и сина й Васил Левски са просто измислици на автора.
Не мога да отмина с мълчание и някои от твърденията на г-н Христо Стоянов от статията му "Отворете прозорците - историята има нужда от проветрение" (в. "100 вести", бр. 136, 14 юни 2011 г.) и интервюто му, дадено на Светлана Кацарска (в. "100 вести", 18 юни 2011 г.). Той казва, че "Левски би могъл да бъде заменен от светлия образ на Пенчо Семов". Габровският индустриалец Пенчо Семов действително е направил много за развитието на икономиката на Габрово, бил е голям дарител, за което съвременниците му са го уважавали и почитали. И днес е почитан, неговото име носи професионалната гимназия по туризъм и т.н... Но това съвсем не означава, че г-н Хр.Стоянов може да убеди милионите българи, че Пенчо Семов е национален герой, а Васил Левски не е.
Колкото до сравненията, които г-н Христо Стоянов прави на Васил Левски с Хитлер и Сталин, под моето достойнство на българин е да коментирам такива "врели-некипели". Колкото пък до твърдението му, че в България не е имало турско робство, бих го попитал дали знае, че до XVII в град Никопол е имало пазар на роби, дали романът на  Вазов "Под игото" ще го наречем "Под османско владичество"?
Споделям мисълта на г-н Христо Стоянов от статията му "Отворете прозорците - историята има нужда от проветрение", че не бива да се говори и пише от позицията "щото някой ни каза, че друг му бил казал". Тогава не си ли противоречи сам, като твърди в посочената статия, че бившата БКП е купила английската писателка Мерсия Магдермот да напише своя роман за Васил Левски?
Аз също съм съгласен и с тезата на г-н Хр.Стоянов, че днес, когато у нас е гарантирана свободата на словото, "историята има нужда от проветряване". И не само съм съгласен, но правя каквото ми позволява моята научна подготовка и възрастта ми, на 84 години съм, за това. В Габрово създадохме

Граждански комитет "Памет габровска",

чийто председател е г-н Иван Ненов, а моя милост - негов секретар. По наша инициатива през март т.г. в Габрово например се проведе Национална краеведска конференция на тема "Приносът на българските възрожденски чорбаджии".
В заключение ще посоча, че книгите на Христо Стоянов, в това число и романът му "Другият Левски" не застрашават националната сигурност на България, нито пък той е българският Салман Ружди (макар че навярно му се иска да е). В литературните спорове "последната дума винаги е на Негово Величество - Читателя".
А екземплярът на романа му "Другият Левски", който заех от Регионалната библиотека "Априлов - Палаузов", досега е четен само от... двама читатели (единият от които съм аз).