Пред деня на Светите братя

Крум Василев

Ще започна с един документиран епизод от историята на моя роден град.

Към средата на ХIХ век православните християни в Шумен решили да си построят втора градска черква и единодушно избрали име: "Св. св. Кирил и Методий". По онова време шуменските занаятчии, земеделци и овчари изхранвали и обличали 5-хилядния турски гарнизон в града и думата на техните първенци се чувала в Цариград. Получили разрешително за строителство. Не жалили пари и труд. И през 1857 г. в новата част на града се издигнала голяма, красива каменно-тухлена сграда с кубе и камбанария, която разнася звъна си и днес. С името на черквата обаче работата се закучила, защото Вениамин, гръцкият владика, не бил съгласен тя да носи името на славянските просветители. "Страстите български" силно се разгорели в Шумен, но до "Българския Великден", така проникновено описан век по-късно от шуменеца Тончо Жечев, имало още 4 години. Вениамин гръцки наложил волята си. През 1857 г. черквата била осветена с името "Три Светители".

Страстите не утихвали, разгневени шуменски младежи изгорили през 1860 г. всички църковни книги на гръцки език. Следващата отмъстителна стъпка била съзидателна: в двора на черквата шуменци изградили спретнато четирикласно училище и го нарекли "Св. св. Кирил и Методий". На 1 септември 1932 г., 7-годишен, заедно с рояк връстници, аз прекрачих прага на Основно училище "Св. св. Кирил и Методий". 

Едва ли има човек, който да не си спомня с умиление за своето детство. Едва ли има българин, за когото денят на светите братя Кирил и Методи да не е голям празник. Но той става още по-голям и незабравим, ако си го празнувал в училище, което носи техните имена. 86-те години (какво внушително число!), които ме делят от първото ми ученическо празнуване на 24 май, са безсилни да заличат ярките картини от този ден.

По неписан закон на 23 май след обяд всички сме в училище с букети градински цветя. Под ръководството на учителите плетем венци за светите братя, за народните будители. Групи ученици обхождат и поставят цветя пред къщите, в които са живели видни шуменци възрожденци: Панайот Волов, Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни... Не е пропусната и къщата, в която е живял унгарският революционер Лайош Кошут, емигрирал в Шумен. А в утрото на 24 май от всички християнски махали на града, от основни училища, прогимназии, гимназии към градския площад, където ще се отслужи молебен, се стичат потоци от деца, младежи и девойки, майки и бащи. Да се празнува денят на Кирила и Методия, които са написали българската азбука, за Шумен е традиция от 1813 г. А от 1901 г., когато ловешкият учител Панайот Пипков превръща стихотворението на Стоян Михайловски, озаглавено "Кирил и Методий", в песен, станала всеизвестна със заглавие "Върви, народе, възродени", лесната за заучаване мелодия завладява и шуменци. На 24 май 1933 г. пеят всички. Пеем и ние, първолачетата.

Но аз не съм хванал химикалката, за да разказвам свидни детски спомени. Други чувства надделяват сега и един остър въпрос ме гложди: на 24 май 2019 г. ще звучи ли великата песен така, както е звучала в други времена?

Стоян Михайловски е написал стихотворението си през 1892 г., 14 години след Освобождението. Тогава народът ни, отхвърлил петвековния турски ярем благодарение на саможертвата на братята руси, наистина се е чувствал възроден. Самочувствието на възроден народ ще да е владеело българите и в началото на ХХ век, когато Панайот Пипков е сътворил песента.

А сега, на тридесетата година от злополучния български "преход", ще се намери ли здравомислещ човек, който би нарекъл народа ни "възроден"? Дори податливият на самохвалство наш днешен премиер Б. Б. не би дръзнал да направи това.

Друга е истината днес. Не възроден, а разорен и жестоко унизен е сега нашият народ. Не възроден, а както никога социално разслоен - огромно мнозинство бедни и полубедни и едно малцинство пребогати, повечето от които разбогатели чрез грабеж и чрез корупция, съюзена с властта.

Не възроден, а обезкръвен е сега нашият народ, разпилял по чужди земи два милиона свои синове и дъщери в най-творческа възраст.

Не възроден, а обезверен е сега народът ни, останал без идеал, без път към "светла бъднина". Коя е сега високата национална цел, годна да бъде идеал? Шенген ли?! ГЕРБ не престава да развява това знаме, но то не топли обикновения българин.

Не възроден, а все повече обезграмотен става народът на днешна България, в която едно след друго се затварят училища.

Не възроден, а обезправен е народът на сегашната българска държава, в която по справедливите думи на Елена Йончева "организираната престъпност и властта са едно и също".

Тъмен е 30-годишният тунел на "прехода". Светлинка някаква проблясва като че ли, но тя не е отблясък на онази "светла бъднина", която ние, социалистите, наричаме социализъм. След 1989 г. историята ни сервира една от своите "гримаси" и вместо в строителство на "социализъм с човешко лице" се впрегнахме в строителство на "капитализъм с човешко лице"...

Визията, която Българската социалистическа партия прие неотдавна, преследва конкретна цел: да направи капитализма в България по-малко див, по възможност по-социален. За да се отвори път към осъществяване на Визията, са нужни поне две победи на нашата партия - на изборите за Европейски парламент на 26 май и на следващите, надяваме се не твърде далечни, парламентарни избори. Такава е сега реалната възможност за постъпателно движение - за съжаление не към социализъм, а към по-европейски капитализъм. Ето защо изборите за Европейски парламент могат да позволят на българския народ да направи стъпка напред. Поради това извиквам убедено: На 26 май - с бюлетина № 18!

А ще дойде ли време народът ни да запее "Върви, народе, възродени", без този призив да звучи в дисонанс с реалността? Не съм пророк, не зная. Но горещо желая и се надявам такова време да настъпи. Жилав е българският народ.