Празник на всяка цена
/ брой: 36
От години покрай 14 февруари се наблюдава нещо доста нелицеприятно. Не само че прословутият католически празник Свети Валентин, така да се каже, отрязва главата на изконно българския Трифон Зарезан, а и го прави с абсолютната липса на какъвто и да било вкус. И ако в други страни по света в Деня на влюбените си подаряват шоколадови изкушения, у нас всяко ъгълче на централните булеварди и входовете на повечето магазини посрещат хората с озъбени сърца или най-различни животинки, щедро снабдени със стилизирания "орган на чувствата".
Кичът е навсякъде. Така наречените символи на празника превземат улични сергии, цветарски магазини и витрини - както с обувки или бельо, така и с хранителни стоки. Залепени на дървени или пластмасови клечки, червените сърца изглеждат като близалки за бърза консумация и вървят по левче-два. Явна промоцийка за онези, които искат хем да почетат празника на влюбените, хем се стремят да минат по-тънко. А на по-напредналите паралии се предлагат ярки възглавнички и плюшени пеещи котенца и кученца с клиширани до втръсване надписи "I love you" и "Take my heart" - нали вече всички владеят "американския език". Неизменно, съвсем по български, в навечерието на сакралната дата скачат и цените на букетите, традиционно напъхани в целофани, щедро нацвъкани с романтични символи.
По всичко личи, че в съвременна православна България отбелязването на днешния ден е на светлинни години от естетиката. И напомня истеричен апокалипсис - все едно преди или след този ден никой никого не е обичал и повече нивга не ще му трепне чувствено сърчицето. Неразбиране, показност, липса на вкус и пълно отсъствие на поне наченки на душевност. В това, уви, се превръща под диктата на вездесъщия алъш-вериш почти всеки празник в милата ни родина.
Защото забравихме що е обич, все се стремим да я облечем в символи от сергията и да я продадем и купим на всяка цена.