Празник на всяка цена

От години покрай 14 февруари се наблюдава нещо доста нелицеприятно. Не само че прословутият католически празник Свети Валентин, така да се каже, отрязва главата на изконно българския Трифон Зарезан, а и го прави с абсолютната липса на какъвто и да било вкус. И ако в други страни по света в Деня на влюбените си подаряват шоколадови изкушения, у нас всяко ъгълче на централните булеварди и входовете на повечето магазини посрещат хората с озъбени сърца или най-различни животинки, щедро снабдени със стилизирания "орган на чувствата".
Кичът е навсякъде. Така наречените символи на празника превземат улични сергии, цветарски магазини и витрини - както с обувки или бельо, така и с хранителни стоки. Залепени на дървени или пластмасови клечки, червените сърца изглеждат като близалки за бърза консумация и вървят по левче-два. Явна промоцийка за онези, които искат хем да почетат празника на влюбените, хем се стремят да минат по-тънко. А на по-напредналите паралии се предлагат ярки възглавнички и плюшени пеещи котенца и кученца с клиширани до втръсване надписи "I love you" и "Take my heart" - нали вече всички владеят "американския език". Неизменно, съвсем по български, в навечерието на сакралната дата скачат и цените на букетите, традиционно напъхани в целофани, щедро нацвъкани с романтични символи.
По всичко личи, че в съвременна православна България отбелязването на днешния ден е на светлинни години от естетиката. И напомня истеричен апокалипсис - все едно преди или след този ден никой никого не е обичал и повече нивга не ще му трепне чувствено сърчицето. Неразбиране, показност, липса на вкус и пълно отсъствие на поне наченки на душевност. В това, уви, се превръща под диктата на вездесъщия алъш-вериш почти всеки празник в милата ни родина.
Защото забравихме що е обич, все се стремим да я облечем в символи от сергията и да я продадем и купим на всяка цена.