Срещи
Магьосникът Астор:
Правя различни номера, но никой не ми е скроил номер
/ брой: 218
На 18 ноември великият магьосник Астор (Антраник Шаварш Арабаджиян) навършва 75 години. По повод юбилея на тази дата в Народния театър "Иван Вазов" ще има спектакъл, в който ще участват той и негови ученици, сред които изключително талантливата десетгодишна магьосничка Ива. Годишнината на Астор е поводът за разговора с него.
- Чий талант наследихте, г-н Арабаджиян? Някой в рода ви занимавал ли се е с магии?
- Първия фокус научих като дете от баба си. Тя ми помогна да гледам за първи път в живота ми магьосник - факира Мити, бащата на звездата на българската естрада Емил Димитров. Мама не ме пускаше, баба направи "фокус" - уреди билет за спектакъла със съдействието на чичо ми. После не пропусках такива събития - много пъти гледах големите български магьосници мистър Сенко, Мити и Лепас.
- Кога показахте за първи път таланта си в чужбина?
- Прощъпалникът ми в чужбина беше в Югославия през 1966. Бях на 23 години. Тогава за първи път в живота си влязох в бар. Беше ми интересно. Номерата, които показах, имаха голям успех.
- Каква закваска трябва да притежават магьосниците, за да имат успех?
- Тази закваска е обичта към това, с което се занимават. Много често аз и колегите ми буквално се раздаваме на публиката - поради голямата ни любов към магията. Е, да, има и хора, за които е важно да отбият номера и да си вземат хонорара. За мен хонорарът не е бил най-същественото нещо. Той е важен и когато нивото ти стане високо, идва от само себе си.
- По кое време разбрахте, че сте известен?
- В Лондон, бях 30-годишен тогава. Имаше фестивал на магията, който започваше в 10 ч. сутринта и завършваше в 10 ч. вечерта и нямаше състезателен характер. Пет-шест известни магьосници показваха своите умения и бях много горд, че съм сред тях - едно момче от Шумен успя да отиде чак в английската столица и да демонстрира какво може. Организаторите на фестивала ми дадоха списание, на чиято задна корица бе моята милост. Тази снимка ме продаде на най-добрия холандски импресарио. Той погледна списанието, видя ме и каза на секретарката си: "Подпиши договор с него". Оттук нататък нещата доста потръгнаха. Но снимката не е най-важна. Ако не се представиш добре, после няма да те поканят.
- А вие се представяхте отлично...
- Мисля, че и сега се представям така.
- Имали ли сте усещане за негативна реакция от публика, пред която сте се изправяли?
- Почти не съм имал такива преживявания. Но когато е имало такова нещо, не съм си оставял магарето в калта. Веднага реагирам. Казвам на публиката, че не й прави чест, че съм дошъл специално за да играя, а ако случайно не ме харесат, да излязат и ще им върна парите за билетите. Но не мрънках, а им го казвах директно, в прав текст.
- ...по скорпионски, нали зодиакалният ви знак е Скорпион.
- Да, по скорпионски. Имат ми уважението във всяко отношение.
- Връщали ли сте пари за билети?
- Не се наложи. Няма такъв случай.
- Къде се чувствахте в свои води: в Европа, или в Америка? Двайсет години живяхте в САЩ.
- Не мога да определя къде се чувствах по-добре. Моята първа мечта бе да се явя на световноизвестния магичен фестивал в САЩ. Участвах и взех голямата награда. Другата ми мечта бе да работя в Лас Вегас. Отидох там и работих. Третата ми мечта бе да работя в страхотното заведение "Магичният замък" - то е близо до театъра, където връчват Оскарите. Сбъдна се и тази моя мечта.
- Защо се върнахте в България?
- В един момент толкова ми домъчня за България, че си събрах багажа и си дойдох тук. Подчертавам: в САЩ имах много точни, много коректни отношения с американските импресариа, магьосници и др.
- Точно и коректно е и отношението към вас на Международната организация на магьосниците.
- От тази организация получих уникалната награда "Мерлин". Благодарение на чудесно изказване на великия американски магьосник Джеф Макбрайд. От споменатата организация искат неговото и на още няколко колеги мнение за мен и ми връчиха споменатата награда тук, в България. Специален човек ми я донесе на крака. Този приз не е от спечелено състезание, а за заслуги.
- Все още ли сте единственият европеец, взел престижната награда "Оскар" за магично изкуство?
- Да, все още съм единственият. Този приз дължа на смелостта и предприемчивостта си. Беше 1981, с бившата ми съпруга едва бяхме събрали 5000 лихвоточки, за да си купим апартамент. Но аз реших да жертвам тези пари, за да участвам в споменатия фестивал. Много добър приятел от Шумен ми каза: "Андро, ти си луд, искаш да идеш на фестивала в Америка и за това ще изхарчиш толкова пари!" Отговорих му: "Абе, Ончо, че съм луд, луд съм, ама ако стане?". И то стана. Получих наградата "Оскар" и започнаха да ме предпочитат пред други магьосници. Имах писмо от велик американски колега, в което пишеше: "Съгласен съм с мнението на журито за дадената ви голяма награда. С участието си вие показахте, че в България има магично изкуство на високо ниво".
- С какъв номер спечелихте Оскара за магично изкуство?
- Номерът е с продължителност 6 минути. Изпълнява се с кърпи и с вестник в ръка - все елементарни неща. В ръцете ми постоянно имаше чаши за шампанско, пълни с течност. След това започват да излизат бутилки с шампанско - две, три, четири, пет, шест... Накрая излиза десетлитрова бутилка с шампанско.
- А на вас погаждали ли са ви номера?
- Не. Случвало се е някой да се изкаже неподготвен, но общо взето, не е успявал да ми скрои номер.
- Вярно ли е, че в Лас Вегас са ви поканили да участвате в представления буквално от днес за утре?
- Случайно бях в театър на прослушване заедно с импресариото си. Гледахме представлението. Продуцентът Сами Кинг ме попита: "Имате интересна външност, с какво се занимавате?". Явно е разбрал, че съм някакъв, щом съм там с импресариото си. Отговорих, че моя милост е магьосник. "Мога ли да видя ваш номер?", продължи той. На другия ден играх пред него и Кинг каза: утре започваш. А аз дори не бях се подготвил, нямах подходящи сценични дрехи. Следващия ден си взех фрак.
- Голям късметлия сте.
- Наистина съм късметлия. Но ще ви кажа една мъдра мисъл на Сами Кинг: всеки трябва да има мечта и да се стреми да я осъществи, нямаш ли мечта, няма да постигнеш нищо. Поразсъждавах върху тези негови думи: всичко, което постигнах, е било моя мечта.
- Детска мечта ли бе да станете магьосник?
- Детска мечта беше. Сега ще разкажа нещо, което не е много хубаво. Бях десетгодишно хлапе и реших да организирам представление, в което участват и други хора. В нашата махала в Шумен играхме гимнастически упражнения, правихме стойки, прескоци... Със спечелените пари купихме кутия цигари. Не че ми се пушеше - исках да изглеждам голям с цигара в уста. Като момче нямах конкурент в желанието си да се правя на мъж.
- Кой беше най-големият ви конкурент в професията?
- Най-големият ми конкурент беше покойният Орфи. Бяхме връстници и много добри приятели. Помагахме си един на друг. Той много ми липсва.
- Подвластен ли сте на женската магия?
- Да, много. След магичното изкуство най-много обичам жените.
- А те обичат ли ви?
- Обичат ме, защото съм точен и коректен.
- Имате един брак, регистриран в гражданското. И още един - църковен. Вярна ли е информацията ми?
- Вярна е. Официалният ми брак е само един. Но имах гадже, с което живеех, и заедно присъствахме на сватбата на сина на мой приятел. Там видях колко се радва булката. Бях предупредил въпросната приятелка: да не би да ме чакаш, нямам намерение да се женя, ако намериш някого, свободна си да се омъжиш. За да докажа на себе си и на околните, че съм много шантав, а и защото разбрах колко се радва булката на роклята си, на гостите и т.н., предложих на Деси - така се казваше гаджето ми, да направим театрална сватба. За да се почувства и тя доволна. Взехме булчинска рокля под наем и поканих в моя ресторант-градина петнайсетина гости, най-добрите ми приятели и колеги. Поканих и много известен бизнесмен, чието име няма да спомена, също много добър приятел. По едно време го заведох в съседно помещение под претекста, че искам да го питам нещо. И му зададох въпрос: зная, че обичаш мастика, как ще я пиеш - с вода, с лед, или чиста? Той се поинтересува за това ли съм го довел тук. Има и още нещо: искам да те поканя на сватба. Кой се жени, попита той. Аз се женя, отговорих. Сериозно?! Да, а най-важното е, че ти си кумът. Стана му лошо, седна на дивана и помоли за чаша вода. Никой от поканените не знаеше за сватбата. Качихме се в колите. Бях уредил църковна венчавка извън София, в манастирче със страхотна църква. Приключихме там, върнахме се тук и започна веселбата. Цяла нощ празнувахме. В интерес на истината, и съпругата ми, и Деси са много хубави.
- Дъщеря ви също е хубава. Тя има ли отношение към магичното изкуство?
- Когато беше на десет години, стана втора в света в конкурс за деца-магьосници. Казва се Арус, кръстена е на майка ми. В превод от арменски Арус означава Зорница.
- Какво наследихте от майка си?
- От нея наследих артистичния ген. Тя участваше в художествената самодейност. В една пиеса трябваше да играе слугиня, която има любовник. Но в еснафски град като Шумен омъжена жена да се прегръща и целува на сцената с мъж, който не е съпругът й, бе немислимо. Тя отказа ролята. Но режисьорът се сети как да избегне провала. Каза на мама: "Арус, намерих ти мъж за постановката - синът ти". Бях в единайсти клас, залепиха ми големи мустаци и излязох да играя на сцената. Публиката се възмути: как може Арус да се прегръща с чужд мъж?! Никой не ме разпозна. А баща ми седеше спокойно на първия ред и не реагираше. После шуменци разбраха, че чуждият мъж всъщност съм аз.
- Много българи се чувстват като чужденци в собствената си родина и я напускат, за да търсят реализация в чужбина. Омагьосана ли е нашата държава? Очевидно е, че не можем да тръгнем напред. Защо резултатът е такъв?
- Причината е неправилното ръководене на държавата ни.
- Избираме да ни ръководят неправилни хора?
- Някои избираме ние, други се самоизбират. Управниците трябва много да обичат България, да работят за нея, не за себе си. Дано по-младото поколение политици работи за родината ни.
- Да разведрим разговора с виц - известен сте като неизчерпаем извор на весели случки. Моля кажете някоя на финала на интервюто.
- Ходи по една улица евреин и ръси пари. След него върви арменец, събира парите и ги връща на евреина. Голям абсурд, нали?