Правителството замразява доходите заради дефицита

Правителството ще замрази заплатите в обществения сектор и ще спре всички механизми за автоматично увеличение на възнагражденията спрямо средната работна заплата. Това обяви финансовият министър Гълъб Донев като част от мерките за намаляване на бюджетния дефицит. "Предстоят ни трудни решения, мерки, които са непопулярни. Ние ще трябва да изпием горчивата чаша", допълни Донев. Според него предстоят и структурни промени в администрацията, като реалният ефект от промените ще се усети през следващата година.
Заради действащата политика в страната, заварена от правителството, и без предприемане на мерки дефицитът по бюджет 2026 би възлязъл на 7,4% от БВП или близо 9 млрд. евро. Кабинетът няма да чака да бъде принуждаван от ЕК и ще предприеме непопулярни действия, които да намалят дупката в бюджета до приемливо равнище, каза финансовият министър.  
На въпрос няма ли все пак да има и мерки за повишаване на приходите Донев посочи борбата със сивата икономика, както и други мерки като изпреварващо вдигане на акциз за цигари. Данъци и осигуровки няма да се вдигат, обеща Донев.  
Той съобщи, че днешното си заседание кабинетът е одобрил решение за поемането на допълнителен дълг още сега, преди приемането на бюджета, в размер на 3,8 млрд. евро. Парите са необходими, за да се покрият плащанията за пенсии, заплати и социални помощи през юли, каза Донев. Той изтъкна, че поемането на дълг е неизбежно. 
Процедурата за т. нар. свръхдефицит на ЕК е предизвестен сценарий и създава силна изненада в отговорните за сегашната ситуация, коментира Гълъб Донев. 
Според него самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от прехвърлени плащания за милиони и милиарди за следващи години. 
Дефицитът в момента е 7,4%, това е над 9 млрд. евро. Още 2,2 млрд. евро са неразплатени, които са крити по чекмеджета от 2024 г. В тях са проекти, които са фактурирани и неразплатени на АПИ, проекти на общините, каза Донев.
Освен това повишаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации пък не е било обвързано с дългосрочно финансиране. Не са предприемани и реформи. Сега сметката ще я плащаме всички ние, твърди още финансовият министър. 
Според него сивата икономика и укриването на осигуровки, недостатъчно ефективната събираемост на всички публични вземания продължават и сега да оказват натиск върху фискалната стабилност. Управлението на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите са увеличили допълнително натиска върху бюджета. Честите смени на редовни служебни правителства и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната са създали бюджетната несигурност и са задълбочавали допълнително с времето проблемите, допълни финансовият министър.
„Тези майстори на балансирани на бюджети в рамките на 3% дефицит нямаше да крият разходи по чекмеджета, за да ги отлагат през годините. Колегиално през 2025 г. е прибрано всичко, което е било предвидено да постъпи в бюджета за 2026 г. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да получи дивидент от държавните дружества – „Български енергиен холдинг" и ДКК, откъдето междинният дивидент, с който започнахме, е около 560 милиона евро, които няма да постъпят тази година. Допълнително служебното правителство направи харчове, с които отново задължи редовното правителство с плащания за около 500 милиона евро. Всичко това води до преосмисляне на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт", поясни финансовият министър.