Прах в очите или скрита лимонка

Тези дни финансовият министър Симеон Дянков отново постави на дневен ред отколешното си намерение за регулаторна намеса върху банковите лихви. Дори обеща законови промени в тази насока. Премахване на банковите такси за различни услуги при даване на кредити или солидарно поделяне с банката, по-сериозна регулация на фирмите, даващи т.нар. бързи кредити, при които реално няма правила, са другите две предложения. Дотук добре. За хората, които не разбират, и най-вече за изтерзания кредитоползвател, чийто дългове и просрочия не спират да растат, това звучи оптимистично. Само за януари 2012 г. 48% от длъжниците не са можели да си обслужват заемите, алармираха от фирмите, събиращи дългове и просрочени заеми. А кредитите, просрочени повече от 90 дни, са вече 14,93% от общия обем отпуснати кредити към края на 2011 г. Най-тежко е положението при потребителските заеми. Лошите и преструктурирани от тях достигнаха рекордните 21,9% от общия кредитен портфейл на банките. 
Според експeрти банковата система има резерви да се справи най-много с 25% лоши кредити. Но динамичните финансови пазари са хлъзгава материя и уверенията, че банковата система е стабилна, започват да издишат. През 2008-а, когато финансовата система наистина беше стабилна, генерираше печалба от 43,9 лв. на секунда (по данни на БНБ). През 2011 г. спадът е повече от двоен - на секунда банките печелят вече по 18,5 лв. А в условията на нестабилност и ръст на лошите кредити едно понижение на лихвите ще е за сметка на банките. Повишен риск, какъвто имаме сега, на езика на банкерите значи вдигане на лихвитe или поне запазването им. Понижението им би било глътка свеж въздух за хиляди кредитоползватели, но решението за него трябва да дойде от самите банки съобразно техния портфейл. Държавата не може да се меси в политиката на частни финансови структури, защото банките не са социален инструмент. И всяка форма на диктат по отношение на лихвената им политика ще има висока обществена цена. Ако държавата иска да се намеси на пазара на кредити, най-нормално е това да стане през държавната Българска банка за развитие.
Според единодушното мнение на банкови експерти предложените от правителството мерки ще постигнат всичко друго, но не и намаляване на лихвите по кредитите, защото нямат регулаторна функция за това. Според кредитния консултант Тихомир Тошев тези мерки ще доведат само до по-голяма прозрачност при определяне на лихвите. Икономистът Георги Ангелов отива по-далеч. Според него намаляване на лихвите сега е залог за бъдещото им увеличение.
В крайна сметка - прах в очите или скрита лимонка е поредният антикризисен ход на правителството? Скоро ще разберем.