Появата на "руския Рокфелер"

Ник Бътлър
"Файненшъл таймс"


"Предстои да станем свидетели на нова вълна от консолидация в световния петролен и газов бизнес." Тези думи не са мои. Те бяха произнесени по-рано този месец от президента на компанията, смятана за най-голяма в световния енергиен бранш. Игор Сечин е президент на "Роснефт" - руска компания, която, след като приключи изкупуването на компанията Ти Ен Кей (TNK-BP), сега произвежда над четири милиона барела петрол дневно, повече даже от "Ексон" (Exxon). В "Роснефт" има 70 на сто участие на руската държава. Сечин, който е известен с миналото си на служител от съветското разузнаване, е един от най-могъщите хора в Русия.
Навремето, когато изгради "Стандарт ойл", Джон Д. Рокфелер използва всички възможни средства за ограничаване на конкуренцията, но накрая бе победен от културната и правна съпротива срещу монопола. Сечин няма такива проблеми. Консолидацията на петролните активи на Русия през последното десетилетие имаше пълната подкрепа на Кремъл. За разлика от "Газпром", която изпитва затруднения, "Роснефт" процъфтява под ръководството на Сечин. Тя се сдобива с технологии чрез поредица джойнт венчъри с най-добрите западни компании. Тя проучва находище в арктическото Карско море, където според очакванията има около 35 млрд. барела петрол. Ванкорското находище в Източен Сибир се разработва с най-модерна сондажна технология.
Посредством своята проучвателна дейност "Роснефт" замести през 2012 г. 130 на сто от своите резерви и по 200 процента за всяка година през периода 2009-2011 г. - числа, които засрамват повечето западни компании. Този успех плюс стратегически съюзи, както и новата придобивка, дават на Сечин възможността да изведе Русия на световната енергийна сцена. Той има пари, техническа сила и политическа мощ, които могат да отворят всяка врата в Близкия изток, Африка или Латинска Америка. Компанията вече се появи в Аляска и в дълбоките води на Мексиканския залив. "Роснефт" вече изпревари всемогъщата някога "Газпром" и не е невъзможно тези компании да бъдат обединени или най-малкото поставени под единното ръководство на Сечин.
Въпросът сега е как ще реагира останалата част от бранша. Някои са се наредили на опашка за сключване на съюзи с "Роснефт", за да си осигурят достъпа до неразработените ресурси. Едва ли Русия ще позволи на западни компании да правят големи пари от експлоатацията на това, което все още се възприема като национален ресурс. Игор Сечин и президентът на Русия Владимир Путин със сигурност сега са на власт и работят заедно. Но разпределението на властта в Русия никога не е трайно. Един Рокфелер в Русия няма да бъда заплашен на антитръстово основание, но акумулирането на власт носи своите рискове. Онези, които са избрали да не се съюзяват с "Роснефт" или да ограничат сътрудничеството си с нея, сега трябва да решат дали са способни да запазят мястото си в сектора, който стремително се разделя на малко ядро от истински глобални играчи, съчетаващи богатство и високи технологични умения, и останалите, които рискуват да станат периферни играчи и, казано с икономически термини, пасивни участници в пазар, върху който имат ограничено влияние.
По-общ е въпросът за политическите и стратегическите амбиции на Русия. Съживяването на властта с преизбирането на Путин през миналата година е съвсем очевидно. Русия вече не е пасивна или губеща заради предизвикателствата, които идват отдругаде - нещо, което според мен ще стане много явно, ако Европейският съюз реши по неправилен начин кипърския проблем. Развитието и растежът на "Роснефт" е индустриален израз на тази национална пробивност. Изказването на Сечин за бъдеща консолидация свидетелства, че сделката за Ти Ен Кей не е границата на амбициите, неговите и на Русия. Рокфелер преоформи американския петролен бизнес. Сечин има потенциала да преоформи тази индустрия в световен мащаб.