24 Август 2019събота13:16 ч.

Антон Дончев, авторът на "Време разделно"

Полемика

Постмодерни талибани срещу един класик

Още за опонентите на писателя Антон Дончев и техните "аргументи" против неговия роман "Време разделно"

/ брой: 27

автор:Борис Данков

visibility 1306

Неотдавна публицистът Тодор Коруев   разобличи писанията на разните набедени  литератори и "съдници" на големия български писател и емблематичната му творба ("Лъжите на либерали и безродници за "Време разделно" рухнаха", 14.08.2018 г., в. ДУМА). Доказателство за това, че неговият безпогрешен изстрел е попаднал на "правилното място" е фактът, че статията  бе отбелязана в специалното изследване върху така наречената "антидемократична пропаганда", осъществено от Соросови медийни експерти на псевдонаучната "Фондация за хуманитарни и социални изследвания", финансирана от прословутата "Америка за България". 

Преди това в своята книга "Български разпятия" (2017), след блестящия  литературно-естетически анализ на "Време разделно", проф.  Чавдар Добрев громи опитите на "либералната  критика" да омаловажи и отрече епическия роман на големия български класик. Добрев срива из основи домогванията на самозваните "либерални наблюдатели", техния опит чрез "претенциозно асоцииране на факти и измислици", на откровени фалшификации и манипулации да зачеркнат националния ни епос; да поставят под въпрос дори  цялостното творчество на Антон Дончев, приписвайки му някакво идейно родство с  мракобесни шовинистични идеи и езотерични фантасмагории, "екстремни стилизации" и какви ли не още политически прегрешения и  самооблъщения.

Новите идеологически цербери

Прочее, повече от четвърт век у нас тъй  наречените неолиберали и постмодернисти  продължават своята кампания на "нови прочити" и "митоборства"; идейни "преоценки" и политически "анатеми" срещу "неудобните" на "демократичната"   пропаганда автори от недалечното минало. Техниката на тези идейни разтерзания е много елементарна. Взимат се на прицел някой автор или негова творба от времето на "соца", като се обявяват за "погрешни" и нелоялни към новата доктрина. После срещу тях започва синхронизирана идейна канонада, чиято цел е да бъдат унищожени  "митовете" и "символите" на мнимия "комунизъм". То е същото, както навремето доктринерите на соцреализма се бореха на живот и смърт срещу "буржоазната идеология".

Митоборци и... митотворци

Повече от четвърт век продължава и  пропагандната кампания срещу писателя Антон Дончев и неговия роман "Време разделно". В конкретния случай новите идеологически цербери на неолиберализма са раздразнени от "соцнационализма" на автора и неговата "поръчкова" творба. По-точно - от факта, че нейното родолюбиво съдържание, естетически финес и философска дълбочина не отговарят на техните мултикултурни догми и космополитни клишета. Или както още по-вярно е забелязал проф. Ч. Добрев:  тези "определени среди" атакуват "ожесточено разбиранията на А. Дончев за нация и народ, за българска съдба и трагедия, включително за ислямизацията по време на турското робство на българите в Родопа", с подмолната цел да лишат страната и народа ни от "позитивни исторически свидетелства и наследства", за да може те по-лесно и по-бързо да бъдат погълнати от мултиетническата хидра. Затова самозваните "опоненти" на големия ни писател отричат неговия роман. Той бил недостоверен. Опирал се на фалшификати и лъжи, на мистификации и измислици. През XVII век не е имало никакво насилие. Родопските българи били приели "доброволно" исляма. Дончев митологизирал миналото, манкирал с настоящето. Той дори не бил оригинален, тъй като подражавал на... Умберто Еко, блъфирал с Еклисиаст и пр. 

Няма да е пресилено, ако се каже, че "аргументите" на опонентите на Антон Дончев си приличат като две капки вода. По-скоро те се повтарят като изтъркани  мантри, които се натрапват и тиражират вече десетилетия наред. Но кои са всъщност тези толкова надъхани "опоненти" на автора? Чии са тези жалки напъни той да бъде омърсен и омаскарен, да бъдат поставени под въпрос неговия талант и творчество. Ето само някои имена от тази  настървена идеологическа кохорта:


АНТОНИНА ЖЕЛЯЗКОВА претендира, че е сред първите опоненти на "Време разделно". Още в годините на "соца" тя била "светнала" колегията, че историческите извори на Антон Дончев за написване на романа били... фалшифицирани. Всъщност през 1988 г. пред т.нар. школа на "млади историци" в Приморско тя е направила фундаменталното си "откритие", че ислямизацията не е процес, който засяга само Родопите, но и целия Балкански полуостров. В периода до 1989 г. Желязкова се изживява като върла "дисидентка", преследвана от службите. През 1990-1993 г. е съветник на Жельо Желев по етническите и религиозни проблеми. След това и досега  - директор на тъй наречения Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, който е креатура на саудитска мюсюлманска институция, намираща се във Великобритания. Това обяснява и възгледите на самообявилата се специалистка по "спешна антропология". Тя определя турцизирането на българите мохамедани в Западните Родопи като... "естествен процес". Според нея делото срещу радикалните ислямисти в Пазарджик е... "една безсмислена авантюра".  Желязкова "обогатява"  своите аргументи срещу "Време разделно", като се позовава на "коректни"... турски източници.








ЦВЕТАНА ГЕОРГИЕВА е възпитаничка на Шуменския педагогически институт, която в годините преди и след "соца" прави "шеметна" кариера. От 1989 г. специализира антропология в бившия Съветски съюз. До 2007 г. е преподавател по българска литература в Шуменския университет. През 2001 г. публикува статията си "Историографски митове и легенди", в която твърди, че Антон Дончев в романа си "Време разделно" бил митологизирал историята. Османската ислямизация в Родопите през 17 в. била "бавен и доброволен процес". Още - Паисий бил манипулирал и митологизирал историята... Естествено, за този свой "опус" Георгиева получава малък "бонус". През 2002 г. тя ръководи образователен проект на фондация "Отворено общество". В момента е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).







ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА е пример за това как  журналистиката може да бъде използвана за пропагандни атаки от чужбина срещу "неудобни" на неолиберализма "митове". Макар от 1990 г. да живее в Холандия, медийната рейнджърка не пропуска случай да щурмува взетите от нея на прицел личности и исторически събития. Нейна трибуна е маргиналното списание "Диалог", което се списва от почти едни и същи автори; а също така "демократичните" издания и електронни сайтове в България. Така през 2008 г., по време на холандската премиера на "Време разделно", тя прави един едва ли не съдебен разпит на Антон Дончев, за да изтръгне от него "признание", че  романът му е "поръчков", след което тиражира  "факта" в своите злостни репортажи. Ето и останалите теми, чрез които Горчева избива своите политически комплекси: Вапцаров не е никакъв антифашист, а обикновен терорист; генерал Луков е неоценен български патриот; Борис III е взел единствено възможното и "морално решение", като е присъединил България към  Тристранния пакт и пр., и пр...







АЛБЕНА ХРАНОВА е професорка в Пловдивския университет по... българска литература, социология, антропология и културология. Неслучайно един от водещите ментори на постмодернизма Бойко Пенчев я оценява като... "запазена марка". Това доказва и нейната научна кариера. През 1999-2000 г. тя е ръководител на  т.нар. експертен съвет на центъра "Сорос". През следващите години прави безброй "нови прочити", чрез които "обръща хастара" на "погрешните дискурси" за литературните ни класици. През 2008 г. почти в цял брой на "Литературен вестник" излиза нейната статия "Родно, ляво и дясно", която е истински образец на нечистоплътна  политическа манипулация. След като повтаря заклинанията на своите "постмодерни"   съмишленици за "Време разделно" и неговия автор, Хранова "изобретява" в творчеството на писателя някакво си уж "сливане на комунистическата идеология с националистическа". В стремежа си да зачеркне не само творбата, но и нейния автор, тя внушава, че А. Дончев не е нищо повече от един подражател, адепт на известни вече образци в литературата (например на "Името на розата" на Умберто Еко, макар той да пише своя роман 20 години по-късно?!). Любопитен факт е този, че самата Албена Хранова е съавтор на почти всички учебници по литература от V до XI клас, което може да ни открехне що за представа добиват децата ни за нашите класици. 







МАНОЛ ГЛИШЕВ е името на скандалния млад поет и "вечен протестър", автор на три стихосбирки и няколко хайку "бисерчета", който преди време в своя реч по повод (?!) Деня на жертвите на комунизма, в пристъп на снобско самочувствие "оценява" Антон Дончев с думите: "Такъв писател няма, имаме много други писатели..." Въпросният млад господин в своя блог допълва тази си "оценка" с друга за "Време разделно", което според него... "не струва, защото е написано на лош, изкуствен, превзет език, който неуспешно претендира за епическо или величествено звучене." 

Добре, че по повод на тази изцепка   писателката Милена Фучеджиева имаше смелостта да заклейми скандалния младеж и да каже, че "Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи, писани някога" и да затвори  устата на този самозабравил се "разпоредител". Прочее, тези "оценъчни мантри" нали се носят във въздуха вече десетилетия наред. Нали в училищата българската литература отдавна се изучава по "новите прочити" на Георгиева, Иванова, Хранова и пр.

На Запад -  бестселър, у нас набеден "фалшификат"?

Но се случва нещо доста странно. Навремето младият и начеващ писател не е и чувал за някакви си инструктори от ЦК. Подтик за написването на книгата му дава потресът, който той е преживял, след като е видял две изложби за ислямизацията на Балканите в Румъния и Унгария. Преди да пристъпи към реализация на осенилата го идея,  прехвърля стотици текстове върху историята на Османската империя. Когато през 1963 г. отива за първи път в Родопите, е силно впечатлен от трагизма и дълбочината на спомените, които пазят още в паметта си наследниците на някогашните ислямизирани българи... Написва книгата си "на един дъх", но става така, че ръкописът на "поръчковия" роман е "подхвърлян" в издателството месеци наред, докато най-сетне получава подкрепата на писателя Атанас Наковски, за да се появи на бял свят. Дава му рамо Николай Хайтов.  След като прочита "Време разделно", Петър Увалиев възкликва: "Фантастична книга!" Веднага прави две рецензии - на английски и италиански. Първата изпраща на английски издател, а втората на своя приятел Карло Понти, който му отвръща, че иска сценарий, за да направи филм. Романът почти веднага излиза на английски, но "другарите"  от ЦК не се съгласяват с предложението на Понти и категорично му отказват да снима филм. 

Оттук нататък през следващите години популярността на "поръчковия" роман на Запад (пък и не само там!) потича като лавина. Досега книгата е издадена в близо 30 издания зад граница и 22 у нас, в тираж над 2,5 млн. екземпляра. Романът излиза в САЩ, Австрия, Англия,СССР, Германия, Италия, Канада, Куба, Полша, Румъния, Франция, Швейцария, Унгария, Чехословакия, Швеция, Холандия, Финландия... Стотици са положителните отзиви за книгата на такива престижни издания като "Ню Йорк таймс", "Фигаро", "Льо Монд", "Нойе цюрихер цайтунг", "Гардиън", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Месаджеро","Свенска дагбладет", "Бестселърз ривю"... На Запад (и на Изток) романът безспорно е признат за бестселър. Той е издаван и преиздаван, четен и препрочитан от милиони фенове на книгата. Неговата популярност бе препотвърдена през 2009 г. и у нас с класацията му от българските читатели на второ място след "Под игото". Докато през 2015 г. филмът на Людмил Стайков по едноименната книга бе избран от зрителите за най-добър български филм.

Досега за романа "Време разделно" Антон Дончев два пъти е предлаган за литературен Нобел, но и двата пъти предложението не е прието. Вероятно, за да бъде отхвърлено, някой е сложил лъжичка катран към мотивацията за номинация. Излишно е да се питаме кой е направил това...

Пропаганда и то каква...

Вече отбелязахме, че почти 30 години нашата "демократична" пропаганда продължава да залива романа и филма със своите мними "аргументи", чиято цел е те да бъдат отречени и забравени, а авторите им злепоставени и обругани. Главен прицел в тази нечистоплътна кампания за очерняне и омаскаряване са "Време разделно" и големият българки писател класик. В нея не се подбират нито средства, нито  пропагандни машинации за злепоставяне. Така към баналните и известни вече "доводи" непрекъснато се прибавят нови и нови. Да, вярно било, че романът е издаден в чужбина в милиони екземпляри, но това било станало с финансовата подкрепа на "комунистическата" държава. Истина било, че книгата се харесвала от някои "заблудени" читатели, но това по-скоро  било резултат от тяхното "невежество". Е, вярно било, че някога в Родопите имало  ислямизация, но тя не била насилствена, а "доброволна". И най-важното - не била масова.

Тези и други идейни мантри на нашенските постмодернисти продължават да се тиражират непрекъснато в интернет пространството. Те "висят" в "замразения" сайт на нерегистрираната партия "Помак", в блога "Родопски старини" на специализанта от т.нар. Център за глобални въпроси в САЩ - Боян Добрев. И най-паче - в пръкналите се неотдавна портал и блог "Контра пропаганда", в сайтовете на десетките "демократични" издания. Пропаганда? И то каква! Повтаряш една измислица или лъжа до втръсване, до повръщане, докато станат "истина". Нещо да ви напомня това за нещо и за някого? Не, благодаря!

Пореден протест в Шишманци

автор:Дума

visibility 30

Честваме 142 години от Шипченската епопея

автор:Дума

visibility 43

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 1055

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 162

САЩ отварят консулство в Гренландия

автор:Дума

visibility 26

Тук изгря свободата на България!

автор:Дума

visibility 0

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 514

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 293

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 349

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ