Знаменосец на днешната безкомпромисна публицистика

Такъв почувствах Стоян Георгиев, след като пообщувах с новото му издание "България днес", което бургаското издателство "Божич" предложи в началото на 2026 г. на читателската ни общественост. 
В полезрението на автора приоритетно попадат съсипващите ни остри социално-психологически сътресения на днешното ни объркано и безпътно време. Именно това извиква на гневен протест срещу задушаващите ни, непоносими, вземащи все по-опасни размери нравствени падения, низости и уродливости, връхлетели жестоко нашия съвременник.
Творбата е внушителен сборник от горещи статии, отразяващи дълбоката творческа човешка и философска същност на един всеотдаен съзидател на съвременна духовна България. 
Като никой друг, Стоян Георгиев смело, но добронамерено и тревожно, ни потапя във високите градуси и напрегнатата динамика на разрушителните социално-психологически, морални и политически процеси, от които не престава да се задъхва днешното ни, захвърлено в незаслужени беди, общество. Гневен публицистичен опит да бъде вразумено хукналото безразсъдство, обслужващо хищни чужди интереси и безнаказано погубващо културата, скъпите ни народни традиции. 
Именно такъв виждаме автора още в първата статия, онасловена "Чалгата, халтурата и кичът - "тройната коалиция" на псевдокултурата". Не мога да не цитирам нейното толкова обезпокояващо начало: "Българинът - надига недоумяващ глас авторът - днес изнемогва под престъпното и корумпирано управление на наглата и безотговорна тройна коалиция, простряла политическия си чадър над мутренската ни олигархия. Подобно на нея обаче, като в криво огледало, цъфти и ражда отровните си плодове една друга "тройна коалиция", която е отроче на първата и нейна неизменна помощница в опростачването, обезверяването и поробването на нацията ни." Коментарът е излишен, езикът - директен, разгромяващ продажните ни управляващи върхушки.
Будната писателска съвест препраща читателите към ширещите се, необезпокоявани от никого, изкуствено и целенасочено вкоренявани вируси, които продължават да разяждат българската народна духовна плът. Твърде показателни в това отношение са и статиите "Лъжата за "османското присъствие" и "религиозното сътрудничество", "Демокрация по догановски", "Отродителната и развращаваща мисия на "националните" медии" и много други.
Писателят с основание се възмущава от целенасоченото погребване на патриотичното възпитание на съвременния българин, хвърлен в нечистоплътните продажни лапи на гробокопачите на българщината. Затова неслучайно публикува и своята статия "Защо трябва да се чете и изучава Иван Вазов?", дълбоко възмутен от безумното настояване "Вазов да отпадне от учебниците!".
Потънал съм в благородния стремеж на Стоян Георгиев да не се щадят усилия в борбата за опазването на българската чест и достойнство, нравствена чистота, скъпите ни народни традиции, като в същото време сурово се жигосват фалша и лицемерието, социалните неправди, чийто край не се вижда. И това наистина тревожи автора, но му прави чест, че няма намерение да отстъпва и да слага оръжие в благородната борба с арогантните низости и падения. Тези свои размисли той е подредил честно, откровено, настъпателно, отстоявайки себе си в многобройните си горещи публикации - "Знаеш ли ти кои сме?" или за политическото лицемерие у нас", "България - страна на чудесата", "Българофобията - нелечимата болест на псевдоинтелигенцията", "Психология на елита" и мн. др.
На много места в книгата продължаваме да се докосваме до болката от духовния ни упадък, нелицеприятното състояние на литературния ни живот - нещо, което заставя автора да сподели своите тревожни впечатления в статиите си "Кой убива българската книга?", "За бургаския литературен маскарад", "За бургаските "Пегаси" или кой пак утвърждава халтурата у нас?" и др. В този ред на мисли писателят излага на критичен показ незавидното състояние на днешната ни литературна критика, каквато според него в момента ние нямаме. "Всеки критик - споделя откровението си той - обслужва също нечии интереси или пише по симпатии". И за да не бъде голословен, посочва повърхностния и безотговорен подход като критик на Михаил Неделчев, "който пише критики и се изказва върху книги, които дори не е прочел."
Не по-малко се възмущава и от слугинското поведение на днешната ни злоезична журналистика, която безупречно се докарва на работодателите си. Наблюдавайки анализите му върху поведението на днешните ни журналисти и писатели критици, Стоян Георгиев няма еквивалент като честен и почтен творец, който никога не се страхува да назовава нещата с действителните им имена. В литературно-критическите си анализи и журналистическите изяви той не се разделя с присъщото му откровение. Често на прицел в своеобразно полемичните му статии попадат не само духовната ограниченост, примитивизмът, кухата и безсъдържателна популярност сред "звездите", но и политическото хамелеонство. Последното срамно поведение се развихри и взе позорни размери след настъпването на съсипващите ни промени, когато пребоядисването придоби едва ли не епидемичен характер. Именно тези жалки хорица, загърбили цинично светли идеали, веднага се озоваха в измамните си демократични одежди. И авторът е безпощаден към тези "герои на нашето време", показвайки техния отвратителен образ в статията си "Политическите хамелеони и гражданското общество". 
Стоян Георгиев непрестанно живее, наблюдава и трезво анализира обществено-политическия и духовния живот в родния си Бургас, но никога не изпуска от критичния си поглед хода на нещата в национален мащаб. Затова не трябва да се разглежда като биограф и компетентен анализатор на събитията само в красивия ни морски град. Този интересен и определено уникален творец неизменно слага на чувствителните си везни почти всичко, което става под българското житейско небе. За да издигне на най-високия пиедестал не само потъпканите ни традиционни морални ценности, подменени днес с евро-атлантически, но и изпадналия в немилост български патриотизъм, обречен на погребване от престъпните държавници на изпадналото ни в беда скъпо отечество на Ботев и Левски. Този страстен зов против надвисналата коварна угроза в родината ни звучи с още по-висока октава в "Турските сериали и ислямизацията на България", "България на българите", "Политически манипулатори и подлоги" и др. Днес България се топи и изчезва пред очите ни, но тази зла участ отдавна е престанала да безпокои безразсъдните ни управляващи върхушки, втурнали се да я захвърлят в пропастта в името на унизителното си лично благополучие.
Новата книга "България днес" на Стоян Георгиев е наистина изключително потребно актуално издание, което е във възможностите само на творец с висок интелектуален ръст, писателски и журналистически талант, услужлива памет и мисъл и ботевска преданост към народ и родина, какъвто е несъмнено този забележителен автор от Бургас. Творбата се задъхва от крещяща актуалност и нейният неистов тревожен повик трябва да стресне най-сетне задрямалата българска съвест.