Политическите въпроси се подменят с персонални и партийни

Борис ПОПИВАНОВ,
политолог

Предсрочни избори очевидно ще има - по-рано или по-късно. Но за какво ще гласуват на тях българите? Точно този въпрос беше поставен най-малко във ветрилото от политически изявления през последните дни.
Всъщност от година насам темата за оставката на правителството и разпускането на 42-то Народно събрание постепенно от съдържателен проблем се превърна в нещо като самоцел - нещо, което случи ли се, ще реши всички проблеми на обществото. Затова, както можем сами да се убедим, от година насам практически няма каквито и да е ясни предложения за нови политики, за нови стратегии за управление нито от ГЕРБ, нито от Реформаторския блок. В това отношение партиите от опозицията са в голям дълг към обществото, защото ясно заявяват с какво не са съгласни, но не предлагат съдържателна алтернатива, а отново предлагат принципа "Ако не са те, сме ние - ако не сме ние, са те". Т.е. политическите въпроси се подменят с персонални и партийни.
Тепърва предстои да видим до каква степен е възможно да се мобилизират политическите играчи и да се види всъщност в името на какво една година толкова се искаше тази оставка на правителството.
Ако приемем, че вотът ще бъде "срещу", едни ще гласуват срещу това ГЕРБ да се върне на власт, а други - срещу това социалистите да не са на власт. Това са две възможности, които са в състояние да мобилизират най-сериозен вот - и това е очаквано и нормално. А другите, по-малки политически сили ще трябва да доказват, че полученият импулс от европейските избори е допълнително основание те да получат по-широка подкрепа на парламентарните.
При незабавни избори, или юлски, ще може да се види каква е готовността на политическите сили, до каква степен те наистина искат тези избори, до каква степен те са способни да мотивират избирателя за нещо, за което твърдят, че са готови от доста време насам. А октомврийските избори биха били в ситуация на малко по-успокоено напрежение заради разтегнатия период и нормално прекараното лято и почивките на хората, и биха дали възможност за по-спокойна кампания и внимателно обгрижени послания. Но есенният вариант на избори има негативен вариант за държавното управление. Защото това ще е ситуация, в която няма да работи парламент, няма да се приемат закони, ще има затруднения при изготвянето на бюджета за 2015 г. и в която фактически буквално ще спре да работи държавата.
В политическата криза в момента се вижда, че никоя от партиите не си е извлякла поуки от тази година и половина на тежко напрежение и конфронтация в страната. Напротив - те продължават да смятат, че именно тази конфронтационна обстановка е най-благоприятна за постигане на целите - независимо дали са отляво или отдясно, или друга посока. Нещо, което липсва в България, е диалогът по каквато и да е тема. Липсва минимално разбирателство по който и да е въпрос, за да може партиите да излязат от модела, в който сами влязоха - на взаимна неприязън и взаимно блокиране, и да се опитат да се обърнат най-накрая към темите на хората.
Още през миналото лято, когато започнаха протестите, се ширеше убеждението, че едни избори, какъвто и резултат да имат, ще доведат до успокояване на напрежението и до изясняване на ситуацията. Сега сякаш е същото. Както и да завършат предстоящите избори, вероятно пак ще има сериозни проблеми със съставяне на правителство, сериозни проблеми с преговорите между партиите за подкрепа. Всъщност ще продължи на друго равнище досега съществуващият конфронтационен стил.
По мое мнение в момента в обществото няма чак толкова значимо социално напрежение, но политиците правят всичко възможно да пренесат напрежението между себе си - в обществото. Ще се стараят, за съжаление, това да продължи и през есента, и през зимата. За да вземат българското общество за свой заложник и да могат да продължат да я карат все така.
БГНЕС