Политическата рецепта на бай Ганьо

Политическият модел, по който се печелят местни избори в България, е описан отдавна. В прекрасния си и тъжен текст "Бай Ганьо прави избори" Алеко Константинов е пресъздал цялата технология, по която всяка самозабравила се партия присвоява цялата власт. Бай Ганьо е перфектен изборджия. Първо обяснява, че може да избере дори едно магаре, а после казва и как. За целта са му необходими подкрепата на околийския и жандармите плюс внушителната сума за онова време от 2 хиляди лева. Финансите са нужни, за да може литературният изборджия да събере цяла дружина "синковци от кол и въже" и да я пусне из града в ключовата изборна нощ. "Па земи, че поведи през нощта тази страхотия... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща!", тържествено обобщава схемата бай Ганьо.
Аналогията между фейлетона и настоящето е често срещана в българската журналистика. Няма как да е другояче, защото реалността е извадена почти едно към едно от мрачния хумор на Алеко.
Местните депутати и гаулайтери на ГЕРБ инстинктивно повтарят всички трикове на бай Ганьо. Само преди дни стана ясно, че в Русе управляващите правят досиета на своите противници, в които изискват да има доста интересна информация, като тази дали дъхът от устата им мирише. Като оставим настрана кой ще хванат за доброволец, за да проверява това, изниква страшното усещане за смазваща полицейщина, превърната в политически императив.
Схемата бе потвърдена с поведението на  силистренския депутат от ГЕРБ Стефан Господинов. За когото също излязоха данни, че заплашва кандидат-кметове и изнудва политически лидери в града. Кой е Стефан Господинов? За две години журналистите дори името му не запомниха. Единственият медиен гастрол на този народен представител бе преди седмици, когато изведнъж в декларацията му за доходи бе забелязан интересният факт, че е получил дарение от 170 хил. лв.
Вън от финансовите си взаимоотношения с вселената, Господинов съществува в политическия свят единствено като продължение на полицейската логика на партия ГЕРБ. Самозабравен местен дерибей, който е решил да се възползва от това, че ветровете на съдбата временно са го изтласкали на върха. Очевидно това е литературният синдром на самозабравените - те си въобразяват, че са незаменими и искат да си гарантират това със заплахи, насилие и интриги. По подобен начин в цялата страна се родиха хиляди клонинги на гербаджийската арогантност. Хора, които попадат в медиите единствено с гафовете си и с култови реплики като тази, че България се е освободила от турско робство преди 500 години. Същите тези хора стават странно досадни и плашещи, когато сметнат, че задължително трябва да подпечатат победата си отново. А зад техните действия прозира единствено цинизъм, арогантност и абсолютна неспоспособност.
Алеко приключва текста си за изборите с вледеняващата фраза: "Идеали? - Суета, вятър!..."
Тъжното е, че все едно е казана днес.