Поезия, жадуваща за топлина и взаимност

Продрум Димов

С такова впечатление останах, след като се запознах внимателно с новата стихосбирка на Галина Ганова "Подари ми спомен", която съвсем наскоро попадна в ръцете на читателите й. Тази млада наша авторка навлезе в родното ни литературно пространство преди десетина години с появата на първата й поетична книга "Птица окрилена" през 2000 г. През следващите години излизат от печат още шест нейни заглавия, които разкриват безспорното й дарование и творческите й амбиции.
И докато в досегашните си издания Галина Ганова е дала израз на своите вълнения и преживявания от сегашната ни действителност в по-обхватен и общочовешки план, то в новата стихосбирка "Подари ми спомен" (изд. Пропелер") доминира подчертано интимната тема. И в днешното сурово и трудно съвремие тя намира в себе си сили, за да използва като надежден щит срещу ширещата се уродливост и безпардонна арогантност своята обич към любимия и хората.

Първите й стихове в творбата наистина са наситени с много оптимизъм и непоклатима вяра в доброто и любовта, които трябва да облагородяват изпадналата в недопустима беда човешка душевност. За съжаление в следващата поредица от стихове светлите мечти и пориви отстъпват място на преобладаващите съмнения, неверие и несигурност, които придават съвършено друга, минорна, емоционална обагреност на преживяванията й. И може би това заставя авторката да търси спасителен отдушник в спомените. А по природа Галина Ганова е огън неугасим, постоянно неудовлетворена и търсеща личност, за да сгрее житейския си път с повече топлина и обич. А в условията на все по-сковаващата ни студенина и отчужденост поетесата търси живителната топлина и на семейния храм.
Паралелно с това в стиховете си често ни докосва до болката от несподелената любов, което страшно я измъчва и гнети. Подобно настроение откриваме и в стихотворенията й "Реклама", "Ако си тръгна" и др. За отбелязване е обаче, че огънят в гърдите, макар и плах, никога не угасва, дори и в най-мрачните й дни.