Поезия на честността и човеколюбието

От редактора 

Скъпи читателю! 

Неотдавна се навършиха 90 години от рождението на Андрей Германов. В приложението за литература, изкуство и култура за него ни припомня Георги Пенчев, ще се докоснем отново и до поезията на големия поет. А Георги Н. Николов представя книгата на Петър Андасаров "Прелиствам времето". 

Приятно четене.

Георги ПЕНЧЕВ

Когато си спомням за Андрей, в паметта ми възкръсва все една и съща картина. Заедно сме с него и Слав Хр. Караславов и се изкачваме към високия балкон на зала "България". Имаше някаква литературна вечер и ние бързахме да не закъснеем. Изкачвахме се все по-нагоре и по-нагоре... Сякаш пътят ни нямаше край. Може би това беше и последната ни среща.

Неочаквано и тревожно Андрей се раздели с този свят. Остана неговото разностранно творческо дело, белязано от дарбата на един талантлив човек.

Когато си мисля за Андрей, все се появява брат му, моят асистент по руска класическа литература, а по-късно професор и ръководител на тази катедра в университета Георги Германов. В ония далечни години Андрей идваше понякога при брат си. Трудно можеш да разбереш единия брат, ако не познаваш и другия. Те се допълваха по някакъв необясним и странен начин. Носеха особена мекота на характера, излъчваха искрена и покоряваща човешка доброта.

Развитието на поета Андрей Германов е показателно. Пътят му в поезията минава през дълбоките коловози на суровия живот. Той се учи от работните хора, сред които преминава младостта му. Като комсомолски деец обикаля родния Варненски край, свидетел е на съдбовни процеси, особено в българското село. Тези наслагвания в душевността на младия поет след години ще станат твърди критерии за добро и справедливост.

Поезията на Андрей Германов е дълбок и честен израз на човешката природа, на изконните човешки добродетели. Още от първите му стихове проличава главната насока на творчеството. Битието, ежедневието, радостите и тревогите на деня раждат тази поезия. С годините той все по-настойчиво се стреми да постигне пълноценен естетически образ на преживяното, да даде поетични криле на своите вълнения. Под перото му излизат книгите "Кълнове" (1959), "Работнически влак" (1962), "Родов герб" (1964), "Равноденствие" (1965), "Преображения" (1969), "Азбука" (1970), "Яростно слънце" (1969), "Като въздишка" (1970), "Мост" (1970)...

Андрей Германов знае добре отговорността на поета, неговия дълг към хората. Талантът е обществено, човешко притежание. Защото пие силата си от човешкото битие и страдание.

В едно свое интервю от ония години Андрей Германов обяснява тази главна посока на своето творчество. "Ако с нещо съм докоснал характера на българина от миналото, то е станало                               спонтанно - аз просто съм търсил точността на изображението. Това се отнася и до характерологията на съвременния българин - ако поетът е верен на своето време, ако той живее с неговите проблеми и ако точно изобразява своите преживявания, той ще бъде верен и на характера на съвременния българин.

Андрей Германов реално се извиси ясно и видимо във времето като зрял и проникновен тълкувател на епохата, на опасностите, които застрашаваха людете на това време. Но много от неговите идеи и прозрения имат по-дълготрайно значение и доказват, че голямата поезия е била винаги светъл фар на хората към идващото.

***

Аз вярвам в непостигнати неща.

А туй, което мога постепенно

да имам - то загубва висота.

Постигнатото е обикновено.

Аз вярвам в непостигнати неща,

но можещи да станат постижими.

Аз вярвам в чистота и доброта,

във светъл миг или във светло име.

Аз вярвам в непостигнати неща

и за които трябва да се боря.

Това ми дава право на света

да дишам, да обичам и да споряЕ

И щастието ходи редом с мен

и ме вълнува и ме упоява,

че то, постиганото всеки ден,

все още непостигнато остава.