Поезия

Анибал РАДИЧЕВ е едно от познатите имена в най-новата българска поезия. Възпитаник е на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е българска филология и философия. Автор е на девет книги. Стиховете му отразяват социалните мотиви на времето, сродяват се с лирико-интимното светоусещане на съвременника, ангажират се и с глобалната тема за космическото битие на човека и неговото бъдеще. Стихосбирката му "Бреговете на миража" е удостоена с наградата за поезия на Съюза на българските писатели. Негови са сборниците със стихове "Междинна гара", "Време за пируване". Член е на СБП.

Кутия

Кутия е пространството ни жизнено - кутия,
опазила в епохите адамовия ген.
Опитвам се напразно свойта роля да открия
и питам: Боже Господи, защо съм сътворен?
Защо съм твар, затворена по време и по място?
Защо не съм излязъл от проклетия шаблон?
Живуркам в този парник, в този цех за биочасти,
а общата обреченост е участ и закон...
И аз съм програмиран всичко кротко да понасям,
да бъда по рождение покорно примирен.
Но чуя ли глух ропот във сърцето, гневен крясък -
кому да кажа: "Вдигайте чела!", "Да бъде ден!"?

Така, че ще си пия пак уискито без сода,
ще крача пак за никъде брадясал и разгърден,
а вляза ли внезапно в измерение четвърто -
ще бъда цяла вечност безнаказано свободен!...


Гълъби

Живеем си във поднебието
ние, гълъбите своеволни.
Цвъкаме над раболепието ви,
защото сте ниско долу...
Проскубана ни е перушината
и я караме на трохички.
Но под стрехите и вършините
има топъл заслон за всички.
С държавата не се погаждаме -
за нея сме сган нещастна.
Затова пък сме вече граждани
на Съединените тавански щати!


Житейски съвет

       На Сотир Стоичков

Съблекат ли душата ти грешна по потник,
ще цинцикаш от кучешки студ.
Ти ще бъдеш поредния луд,
на когото ще сложат предпазен намордник.
Ще се плашат от теб и роднините близки...
Е, това ли е светла съдба?
Стига с тези Вивалди и Бах!
Слушай Слави и гледай конкурси за миски!
Не мисли! Ще те гръмне инфаркт ненадеен...
Вдигай гири! Търчи в сняг и дъжд!
Появят ли се мацета - дръж!
За кого ще тъжиш? Ти нали си живееш?!
Ха, наздраве!... Замезвай, бе, мъж!


Истина

Истината е всякаква -
потребна и непотребна,
изгодна и неизгодна,
скрита, явна и тайна,
твоя, моя и тяхна,
наша, ваша и негова,
частична и всеобхватна,
обективна и субективна,
неоспорима и относителна...
Ако има лице,
то навярно прилича
на двуликия Янус.
Той от себе си е различен.
И до днес ни намига
с иронична усмивка:
"Е, кажете, дечица,
кое от лицата
е моето?"