По в периферията

Колкото повече управниците твърдят, че реформите им целят да сложат "пациента в центъра" (не е много ясно в центъра на какво), толкова тези промени го натикват по в периферията. Новата фраза във всяко изречение на реформиращите е "да върнем доверието на пациента в системата". Не щеш ли обаче, всичките им реформи постигат обратната цел - българинът вече не вярва, ама хич не вярва на родните здравни "експерти", които всяка сутрин се събуждат с нова екзотична идея за спестяване на пари от здравеопазването. Ала у нас заговори ли се за спестяване на пари, човекът просто не съществува.

И как иначе, щом преди 16-17 години българинът е доплащал за здравни грижи и лекарства близо 30%, а днес - над 48%, докато в Европа е обратното. Как да вярва на система, която докарва хората до просешка тояга, а около 680 хил. бедни (над две Варни) просто не могат да получат лечение, защото са... бедни!

Чудно, дали настоящето ръководство на МЗ е асимилирало препоръката на ЕК да не се закриват болници на места, където хората нямат къде другаде да се лекуват? Дали стигна до съзнанието им, че трябва да гарантират равен достъп до медицински грижи и на бедна, и на богати? Ама едва ли...