По човешки за Илияна

Евгени Кирилов

В тази предизборна канонада бих искал да внеса малко спокойствие и малко човешко измерение. 
Познавам отблизо Илияна Йотова вече около 30 години. От тях около 20 г. сме работили рамо до рамо. В трудните години след загубата на властта през 1997 г. тя дойде в пресцентъра на БСП и заработи с младежки ентусиазъм. Депутатите оценявахме това, че поддържаше дружески контакти с медиите, включително със силно настроените срещу нас. Тя ни впечатляваше с внимателно лансирани идеи за медийно присъствие, без да се налага или самоизтъква. Показваше критично мислене, влизаше в спорове, но и внимателно изслушваше аргументите на по-опитните колеги. Поработи успешно дълго време преди да бъде предложена за народeн представител от столичната организация, където тя стъпка по стъпка се изграждаше като политик.
По-късно като наблюдаващ международната дейност търсих сред колегите подходящи кандидати за делегацията към ПАСЕ в Страсбург. Знаещите чужди езици бяха малко. Сетих се за Илияна, а тя на предложението реагира: "Евгени, аз съм завършила френска гимназия, но малко съм позабравила езика и не съм сигурна, че мога добре да се справя". Давам този пример, защото това се оказа типично и в бъдеще за нейната самокритичност, силна мотивация за работа над себе си и липса на болезнени амбиции.
В Страсбург на сесиите бе винаги добре подготвена. Забелязаха я френски колеги и й предложиха периодично курс във филиала на престижния ENA, където Франция кове бъдещите си кадри.
Съдбата реши след това да продължим пак заедно цели 8 години работа в Европейския Парламент, в съседни офиси. 
Илияна продължи да се изгражда като български и европейски политик пак стъпка по стъпка, година след година. Наблюдавах как влагаше огромен труд и подготовка за всяко изказване и проява. За всяко заседание на групата на социалистите, на комисиите и в пленарната зала. Като докладчик и съдокладчик по разни теми, включително "Черноморското сътрудничество", полагаше огромни усилия. Тя растеше професионално и надграждаше пред очите ми и това ме впечатляваше като по-възрастен колега. Беше след инициаторите за стартиране на редовни периодични срещи на българските евродепутати и поддържаше добри взаимоотношения с тях. Съвсем неслучайно някои от тях, макар и от други партии, както знаем, се включиха в нейния Инициативен комитет.
Струва ми се, че в случая с Илияна не става дума за някаква изключителност, но сме свидетели на нейната постоянна работа над себе си и способности да приобщава талантливи хора в екип.
На националното съвещание на ГЕРБ в спора дали да издигнат кандидат г-н Бойко Борисов не се стърпя: "Г-жа Йотова много е надраснала останалата политическа класа".
Къде е разковничето? В съвременния все по-бързо развиващ се свят вече е налице една доминираща тенденция за непрекъснато обучение и усъвършенстване през целия живот. Това се отнася преди всичко за политиците и държавниците.
Илияна Йотова е постигнала много в този план.
Пожелавам й да съхрани нивото.