Плодовете на глобализма

Нормално е да обичаш родната си страна. Както е нормално да обичаш своя роден дом и своята родна майка. Има също обич или имитация на обич, която е прекалено егоистична и самовъзвеличаваща отечеството, когато се отнасяш към другите народи снизходително, с презрение и царствено високомерие. Тази обич я наричат шовинизъм. Шовинизмът най-често се разпространява между съседни държави: по исторически повод, във връзка с териториални ламтежи, заради завист, отмъстително чувство или политически нарцисизъм.
Но тук аз искам да изясня психологическите корени на едно друго съвременно явление - глобализма. Тъй като глобализмът се базира не върху идеята за отечеството, а върху идеята за обезличените отечества в интерес на една-единствена свръхдържава в света - Съединените американски щати. Тоест става въпрос не за национален егоизъм и тщестлавие, не за прекомерни претенции спрямо съседни страни, а за политика, която превръща цялото човечество в зависимо, подчинено, заробено от държавата хегемон.
До 90-те години на ХХ в. САЩ се държаха на международното поле сравнително по-нормално. Най-вероятно, защото имаха срещу себе си могъщия СССР, цивилизационната логика на двуполюсния свят. Но след това, след ликвидирането на Съветския съюз, след като оглавиха еднополюсния свят, те

решиха, че цялата планета им е длъжна

че всички страни са обречени да работят за благословения и богуугоден Вашингтон. Че тази своя воля могат да я налагат произволно, да я реализират на всяка цена - по мирен или по военен път.
 Повярваха си, че е дошъл часът на хилядолетния американски Райх и че няма и не се задава световна сила, която да е в състояние да им противостои ефикасно. Измислиха си мотив. Американските ценности! Те стоят над ценностите на останалите народи! Американската демокрация е най-висш продукт на човешкия развой! Американският начин на живот е матрица, по която държавите ще бъдат принуждавани да се преустройват! Какво ти тук зачитане на национални специфики, национален суверенитет, национални традиции и обичаи!
Изобретиха и маскарадна одежда на користния си национален интерес. Скриха го зад възвишено звучащата аура на националните ценности. До 90-те години на ХХ в. народите общуваха, като всеки от тях защитаваше своите национални интереси. Въз основа на тях живееха в мир, водеха войни, договаряха клаузи за сътрудничество. Сега обаче американците изтикаха на историческата авансцена своя ценностен реквизит, под чийто параван настъпват американският финансов капитал, американският военнопромишлен комплекс, американските нефто- и газотърговци.  
А която държава се осмели да оспори тази максима - Америка над всичко! - я чакат адски изтезания, опожарени градове и села, масови екзекуции, изпепелени домашни огнища. През последните 25 години така беше наказан Ирак. Цивилизационната война, която му обявиха САЩ и Великобритания, причини смъртта на почти милион иракски деца, жени и мъже. Така беше разсипана Либия, страната с най-висок жизнен стандарт в Близкия изток. Цивилизационната война, която се водеше с американски бомбардировачи, вкара либийците в скотобойната на непознато братоубийство. Със същото самочувствие на безнаказаност САЩ осъществиха плана си за нанасяне на смъртоносен удар върху Сирия. Част от тази стратегия на задокеанските цивилизатори е  "арабската пролет", довела до градоносни процеси в други арабски държави.
И като парадокс, по принцип глобалистите биеха и бият не по ислямския фундаментализъм, а по светски държави с добър стандарт за живеене. И всеки държавен лидер, който не се подчини на диктата на Вашингтон, като по ноти го обявяват за диктатор и наказват със смърт. Така постъпиха с президента  на Ирак Саддам Хюсеин (обесиха го в духа на ново средновековие), с президента на Либия Муамар Кадафи (затриха го като мръсно куче!), с президента на Югославия Слободан Милошевич (поръчаха му Хагски Международен съд, пред който отдавна трябваше да застанат истинските гробокопачи на световния мир). Същата участ очакваше президента на Сирия Башар Асад, ако руснаците не бяха се намесили в сирийската война.       
Но тежкият грях на глобализма е, че

в неговата утроба се зароди и видя бял свят световният тероризъм

Когато по нареждане на Леонид Брежнев руската армия навлезе в Афганистан, американските спецслужби извършиха сатанинското си дело. Те дадоха криле на първопроходците на световния тероризъм. Използваха услугите на своя афганистански агент Бен Ладен, за да подготвят и въоръжат първите отряди на "Ал Кайда" с ислямски терористи-фундаменталисти.
Още по-непростим грях сториха с агресията си срещу Ирак. Разпалиха не само междурелигиозна война в иракското общество, но дадоха старт, укрепиха с оръжие и финанси ИДИЛ, ислямската терористична държава, която вече се разпростира от юга на Африка през Близкия и Средния изток, Балканите и Западна Европа до Индонезия, Филипините и Австралия и представлява ужасяващ монстър за поколенията на 21-то столетие. Войните на САЩ в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия са главната причина и за "щурма" на безчетни маси от мигранти, за "великото преселение на народите", което погазва европейското историческо, културно и религиозно развитие, индуктирайки чудовищен и катастрофален сблъсък на цивилизационни представи и модели върху нашия континент.
САЩ, велика страна, създадена, направлявана и ръководена от бележити държавници и мислители като Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън, Джон Джей, Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт или Джон Кенеди, дала на човечеството гиганти на световната литература като Марк Твен, Теодор Драйзер, Ърнест Хемингуей, Скот Фицджералд, Норман Мейлър или Уилям Фокнър, през последните десетилетия попадна под управленията на посредствени президенти от калибъра на Джордж Буш-младши, Бил Клинтън и Барак Обама. Ако Джордж Буш-младши е най-простодушно устроения между тях, а Бил Клинтън - авантюрист с артистична жилка, Барак Обама е най-двуличният, най-лицемерният и най-задръстен с цивилизационни комплекси субект. Той може би е и

най-натовареният с цинизъм Нобелов лауреат

Немислимо за постъпките, но и за въображението на неговите предшественици е да сътворят словесния синтез на Обама, според който руската опасност е далеч по-голяма за САЩ от ИДИЛ и болестта ебола.
Барак Обама, който играе ролята на раздвоен интелектуалец, загрижен до болка за обикновените американци и коварно дърпащ струната на тяхното честолюбие, всъщност е с психика на безсърдечен разбивач на съдби и мечти, той е търговец, предлагащ окови на простосмъртните. В този смисъл Обама е по-усъвършествано, лежерно казано, "по-изтънчено" издание на онази политика, в която в сънища и наяве подритва земното кълбо като смешния човечец на Чарлин.
Но най-опасни са опитите на глобалистите и на техните медии да обработват съзнанието на обикновените американци, че са крайъгълният камък на човешкия прогрес, най-завършената творба на Божествения дух, предопределена да владее народите, да изсмуква природните богатства на планетата, да съставя световни правителства. Световни правителства, натоварени да внедряват повсеместно американската идея и нейното вродено право да господства над световното пространство.
И как си представят този бъдещ свят? Представят си го като строго йерархична система, като Слънце, изгряло във Вашингтон, около който се въртят отделните региони на света. Глобалистите се блазнят от самовнушение, че на следващия исторически етап

ще останат само покорни и послушни поданици

на планетата. Непокорните и съпротивляващите се народи ще бъдат вече смляни от армията и пропагандните отряди на новия световен властелин.
Свидетели сме как тази философия на американската изключителност, на американската морална и духовна несъпоставимост днес разрушава не само структурите на демократичното устройство, но и най-фините защитни стени на индивидуалната психология в САЩ. За глобализма е особено съществено да моделира съзнанието на милионите американци в такава насока, да го освободи от пластовете на културата като критика, усъмняване, разколебаване в пропагандните клишета на официалната държава.
Показателно е, че докато заложените в американската конституция принципи на демокрацията и свободата, почерпени от идеите на Френската революция и английския конституционализъм, въпреки натиска, все още успяват във вътрешен план да отстоят основни свои положения, тези принципи вече са дълбоко ерозирани, проядени и обезсилени във външната политика и военната доктрина на Вашингтон. Подобни процеси в представата на САЩ за себе си и света могат да се съизмерват с теориите и практиките на немския расизъм от първата половина на ХХ в. Неслучайно сериозни политически наблюдатели пишат за метастази в неолибералната идеология на американците, за нейната фашизоидна окраска и колаборация с ксенофобски, антисемистки, фашистки формации в Европа и света. 
Ето защо, според мен, лъч в царството на тъмнината е фактът, че през последния период десетки милиони американци, въпреки масовите всекидневни атаки срещу вътрешните им свободи, отказват да се съгласят с политиката на глобализма. 
Понастоящем половина Америка гласува доверие на кандидат-президента Доналд Тръмп, който изговаря еретични слова с оглед на глобалистичния рефлекс. Той казва, и широката публика го приема, че идеята за всепоглъщащата хегемония на САЩ над света е безперспективна и опасна за самата му родина.

Че НАТО е бреме

Че САЩ са виновни за агресията, жертвите и хаоса в Ирак. Че САЩ допуснаха огромни грешки в Либия. Че съзнателно не искат да решат патовата ситуация в Сирия. Той настоява за рязко подобряване на американско-руското сътрудничество, обявява Путин за надежден партньор. Счита, че САЩ и Русия е потребно с общи усилия да унищожат главния враг на съвременното човечество - световния тероризъм и неговата държава ИДИЛ. Обещава да разсече гордиевия възел в Украйна, допълвайки, че е безразсъдство човечеството да се самоунищожи заради Крим. Иска Америка не мнимо, а действително да бъде велика държава, концентрирала отново своята енергия в името на икономическия си, духовен и етически подем.
 Ще повторя. Тук най-важна не е фигурата на Тръмп. Възможно е той, ако го изберат, да промени предизборните си обещания и да отстъпи по примера на други кандидат-президенти на САЩ. Нищо чудно победител на президентските избори да стане Хилъри Клинтън, крайно неуравновесен и агресивен образец на жена-политик, която освен съпруга си и неговите любовници, най-много мрази Русия и Путин.
Радикалната промяна на американското общество, "времето разделно", което то преживява, се състои обаче в друго. Дори и такива метаморфози, като евентуална изборна победа на Хилъри, не ще успеят да засенчат новината, че днес за 50 на сто от американските гласоподаватели начинът на мислене и произнасяне на истините от Тръмп е нормален, нужен на САЩ, продуктивен във връзка със запазване на световния мир и напредъка на Америка и света! Това означава, че тези американски граждани търсят нови опорни точки на своето съществувание, нов изход от сляпата улица, в която ги вкараха техните държавни мъже. Означава, че казват "не" на политиката на глобализма, упражнявана от истъблишмънта на Вашингтон.
Повярвайте ми, това е надежда, поникнала от отрезвяването на едноетажна Америка. А надеждата умира последна.
Така че човечеството, погледнало с ужас в кратера на своето самоунищожение през мандата на Буш, Клинтън и Обама, сега отправя поглед към пробудена Америка. Колко хубаво би било, ако Америка направи и следващата стъпка, за да подпомогне толкова нужната победа на човешкия разум.