Плащаме санирането чрез сметките за ток
Финансирането ще става чрез договор между собствениците, ЕРП-та и фирмите, които обновяват сградите
/ брой: 218
Всички сгради, които са собственост на държавата и общините, ще имат право да плащат бъдещите си разходи за саниране и повишаване на енергийната ефективност разсрочено през сметките за ток и газ. Това предвижда нова наредба, която енергийното министерство пусна за обществено обсъждане. Тъй като издаването й е спешно и е свързано с изпълнението на националния план за възстановяване и устойчивост, срокът за обсъждането е сведен до 14 дни вместо да е 1 месец.
Според наредбата собствениците на такива сгради, например държавни ведомства или общини, имат право да сключват тристранни договори с гарантиран резултат. Те се подписват между собственика на сградата, енергийното предприятие, която доставя тока или газа, и фирмата, която осъществява санирането. Парите за него може да се осигуряват от банка, с финансов инструмент, по европейски проект или смесено. Фирмата извършва топлоизолирането, а собственикът плаща своя дял от разходите разсрочено на енергийното предприятие.
На практика той продължава да плаща досегашните си сметки за ток или газ за определен период от време, а енергото прибира разликата между старите сметки и новите, които са по-ниски, докато собственикът на сградата не изплати напълно своя дял от разходите. ЕСКО фирми - тези, които извършват санирането, трябва обаче да имат регистрация като такива. След влизане в сила на тази наредба ще бъде издадена аналогична и за жилищните сгради, което означава, че и ние ще можем да плащаме санирането чрез сметките за ток.
Според различни анализи, поръчани от регионалното министерство, над 700 хиляди обитавани жилищни сгради у нас трябва да бъдат санирани през следващите незнайно колко години. Общият брой на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, като 25% от тях са напълно амортизирани и подобни мерки не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е 184 290 428 кв. м.
Основният недостатък на досегашната програма за обновяване на жилищния фонд бе пределно ясен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените до момента 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и 4% от жилищата. Сега по Плана за възстановяване и устойчивост се очаква да бъдат отпуснати още 1,4 млрд.лв., но вече собствениците на апартаменти също ще трябва да имат финансово участие в санирането. Променен бе и законът за етажната собственост с цел общите събрания на етажната собственост да вземат по-лесно решения.