Пипалата на новата цензура

Една величествена политическа метаморфоза не спира да ми дава мира, откакто започна войната в Украйна. 30 години по време на прехода у нас отново и отново ни давеха в разкази за безкрайните ужаси на комунизма. Много хора направиха кариера, хонорари и даже получиха професорски титли, за да ни обясняват в какъв политически мрак сме живели и в каква порочна и скучна сивота. А от всички хорър-истории най-ужасната беше как коварните комунисти са заглушавали чуждите радиостанции, за да не се чува истината. И това принуждавало свободните съвести да се крият като хлебарки по мазета и тавани, за да слушат "Свободна Европа", за да се озаряват с евроатлантически ценности и вяра в светлото бъдеще на либералната демокрация по земите български.
И така аз, детето на прехода, представителят на най-удареното поколение, запомних едно - да забраняваш медии е лошо, нередно, абе направо комунистическо... И заради това не спирам да се удивлявам на свалянето на маските, което виждаме днес. Тези дни България се събуди с поредната цензорска новина - кабелни оператори спряха предаването на поредната порция руски телевизии. Под ударите на новата политическа цензура попадна и "Первий канал", въпреки че той не е обект на нито една европейска директива или пакет от санкции. Но както винаги се случва у нас - натегачеството, лакейството, превиването на гръбнак винаги взимат връх и заради това ставаме свидетели на позорни сценки като тези.
И най-отвратителното е, че в първите редици на ръкопляскащите са тези, които ни обясняваха колко гадно и долно е да се заглушават медии. Те със свръхсветлинна скорост се превърнаха в политически есесовци, които дебнат за неправилни мисли и съскат срещу всеки, който си позволява да мисли различно и да търси друга гледна точка.
Всъщност това е големият проблем на новата цензура, пък била и тя позволена от поредната тъпа евродиректива. Дълги години ни казваха, че демокрацията е процедура, в която се сблъскват различни гледни точки, има свобода на изразяването, а свободният гражданин може сам да направи информиран избор. Точно това разрушава цензурата. Тя се опитва да изкорени различната гледна точка и в повечето случаи това е израз на страх. На безкрайно недоверие към това как биха мислили свободните граждани.
Защо у нас се е настанило интелектуално статукво, което се страхува от мислите на хората и заради това се опитва да ги ограничи максимално? Ето това е големият проблем, който спирането на руските телевизии ни разкрива.
Разбира се, ние живеем във времена в които тези, които искат да гледат руски телевизии могат да заобиколят по десетки начини тъпашката цензура, но горчивият вкус на медиен авторитаризъм, който се настанява у нас остава.
Хубавото в случая е, че кабелните оператори едва ли са очаквали такава буря от реакции. Видях много хора, които не просто настояваха, те изискваха да не им бъде отнемано правото да чуят другата гледна точка. И тази битка беше увенчана с малък успех - "Первий канал" беше пуснат отново. Смея да си мисля, че това стана благодарение и на усилията на БСП. Ние бяхме единствената партия, която се обяви срещу тази цензура. Както сме правили винаги. И тази битка ще продължи...