Петко Тотев - забравеният даровит труженик на словото

Продрум ДИМОВ

Живеем във време, което превъзнася до небесата унизяващото човешката личност комерческо нашествие и безцеремонно загърбва изконните ни национални ценности и идентичност. Зловредната постоянна манипулация в полза на чужди интереси маргинализира и целенасочено отпраща в света на пренебрежението и забравата важни наши събития и забележителни приносни личности, които с талант и вдъхновение творят генезиса на всестранния ни национален облик. Затова ми се струва, че е важно да си припомним същностното и значимото от достойно извървения житейски и творчески път на Петко Тотев.

Роден е на 12 януари 1932 г. в малкото селце Бичкиня (днес квартал на Габрово). Бъдещият талантлив литературен творец завършва българска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Учителства известно време в Котел и Габрово, след което специализира в продължение на две години литературната си подготовка в СССР. 

Завръщайки се в родината, младият филолог работи последователно във в. "Литературен фронт", издателство "Народна култура", "Партиздат", в. "Български писател", в. "Жарава". За отбелязване е, че Петко Тотев никога не се оставя да бъде погълнат от непрестанна редакторска работа и винаги намира време да броди из нашата, руската и европейската литература, като старателно заселва дълбоко в себе си всичко, което допада на естетическите му възгледи. Не закъсняват и първите му самостоятелни книги - "Литературни статии" (1974), "Политическата сатира на Георги Кирков" (1974), "Алеко Константинов" (1977) и други негови издания, с които е забелязан в литературните ни среди и оценяван като стойностен автор.

За разлика от много свои колеги, Петко Тотев, макар и с впечатляващ солиден творчески потенциал, никога не бърза да се изявява, за да трупа популярност - нещо, което далеч не кореспондира с подчертано човешката му природа. Той е мислеща натура, винаги внимателно проучва, анализира, оставя нещата да улегнат. Това е последица от дълбоко проникновената му аналитична мисъл, която му позволява да открива нови, незабелязани от критиката ни детайли от произведенията на немалко автори. Такъв характер носи книгата му "Поети" (2002). В това непретенциозно литературоведческо произведение Петко Тотев ни въвежда в атмосферата на творческата си лаборатория, разсъждавайки върху творби на изтъкнати наши творци на мерена реч като Валери Петров, Иван Динков, Велин Георгиев и други.

Пътувайки из творческите търсения на Петко Тотев, трябва да отбележим, че критичното му перо често прехвърля границите на поезията. Красноречиво доказателство е и книгата му "Белетристи" (2007). В това свое произведение писателят поставя на чувствителните си оценъчни везни не отделни творби, а цялостното творчество на плеяда утвърдени имена на съвременната ни изящна словесност. 

В човешки план се открояваше като тих, смирен и немногословен събеседник, макар че не беше затворен и обичаше да общува с всякакви хора, особено с колеги, които не делеше на значими и по-малко известни. Беше изтъкан от доморасла селска скромност, обогатена със завиден интелект и дарование, което го нареждаше сред уважаваните пера на съвременния писателски свят. Рядко съм срещал такъв изискан и себевзискателен автор и литературовед. Човек, от когото струи толкова доброта, мъдрост и възрожденско трудолюбие, неоценимо човешко и духовно богатство.

Постоянно кроеше нови творчески планове. За съжаление съдбата ги прекърши и на 13 юли 2017 г. този даровит труженик на изящното слово ни напусна, завещавайки ни приноса на своя всеотдаен творчески и човешки свят.