От редактора
Петко льо, капитанине...
/ брой: 42
И тъй - бастисана е родната къща на легендарния войвода и борец за свободата на България, Гърция и Италия в Доган Хисар (Ехинос); демонтиран е неговият паметник, построен през 2004 г. от Българското тракийско дружество. Къщата е превърната в бунище, а паметникът - по едното чудо запазен от... "родолюбив" гръцки хотелиер.
Не, няма място за чудене. Те у нас паметниците на Ботев, Левски, Каравелов (и на кого ли не от нашите възрожденци и революционери, писатели!) чезнат като ланския сняг, претопени в бронзолеярните, та камо ли да бъде съхранен български монумент в съседна нам страна. Е, разбира се, че ние пазим у нас като зеницата на очите си чуждите паметници. Дори разрешаваме да ни издигат монументи в чест на бомбардирането на София от съюзниците САЩ и Великобритания. Но това е друга тема (от ресора на негово превъзходителство г-н Уорлик) и нашенските достолепни слагачи и евроатлантически послушковци.
А в конкретния случай - български патриоти преди години са направили своя родолюбив жест, като са построили в Доган Хисар монумент в памет на страшилището на Османската империя. Но оттогава насам излиза, че там не е стъпил български крак и никой не се е заинтересувал за съдбата на родната му къща и паметника.
Вярно е, че имаме външно министерство. Имаме си още министри с портфейли и... без портфейли. Имаме сересета и какви ли не флашки и прашки. Имаме си даже бол атакисти и националисти. Само където си нямаме патриоти.
Петко льо, капитанине, ако беше жив да ни видиш колко чиним и какво струваме, щеше да се обърнеш в гроба. Мир на праха ти, войводо!...