Петър Витанов: В политическия вакуум властваха теории на конспирациите и фалшиви новини за ваксините

България има най-ниския процент на ваксинация в Европейския съюз - само 27 процента от цялото население е напълно имунизирано, според данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. The Irish Times се обърна към българския евродепутат Петър Витанов, за да си отговори на въпросите, защо България изостава така драматично от останалите държави.

"Историята започна миналата година. Тогава на всяка страна от ЕС бяха предлагани ваксини от AstraZeneca, Pfizer и Moderna по схемата за съвместно закупуване на ЕС. Българското правителство поръча недостатъчно Pfizer и Moderna, залагайки на AstraZeneca, която беше по-евтина и по-лесна за съхранение", казва Витанов.

България беше силно засегната от проблеми с доставките в началото, тъй като компанията не успя да достави обещаните количества ваксини. След това се появиха и съмненията за действието на ваксините при по-възрастните хора, както и решението на тогавашното правителство да я извади от употреба. И макар, че Европейската агенция по лекарствата нямаше колебания, че ползите от AstraZeneca надвишават рисковете за възрастни, българите бяха вече заляти от вълната на недоверие. Началото на ваксинацията съвпадна и с политическата криза в страната, която прерасна в цикъл от три поредни изборни кампании за парламент.

„В този период в България липсваше политическа стабилност, за да се наложат сериозни здравни мерки, а обществената комуникация за ваксините беше лоша. Фактът, че страната ни беше постоянно в избори, спря политиците от действия заради страха им да не загубят популярност“, коментира Петър Витанов пред The Irish Times.

Във вакуума се напълни с теории на конспирацията, а дезинформацията и слуховете изобилстваха в социалните мрежи. А за някои страхът и несигурността от пандемията предоставиха възможност.

„Фалшивите новини бяха огромен, огромен проблем в България“, констатира Витанов. „В социалните медии движението на антиваксърите наистина процъфтява. Крайнодясна партия използва платформа против ваксинацията, за да влезе за първи път в парламента“, казва още Петър Витанов.

Витанов отхвърля широко разпространените теории, че има по-стара културна или историческа причина за скептицизъм, като наследство от комунизма, което води до недоверие към властите. Той посочва, че България традиционно има високи нива на ваксинация, като покритието с ваксини срещу морбили през 2019 г. възлизаше на респектиращите 93 процента, което съперничи или надминава нивата, постигнати в страни с по-старите демокрации.

Данните от проучването показват, че скептицизмът към ваксините е започнал с пандемията от Covid-19. Той навлиза сред високо образованите – включително лекарите – и по-младите групи, което предполага, че може би става въпрос за лайфстайл за „модерните“.

През октомври България въведе системата за цифрови сертификати за достъп до услуги като барове и ресторанти. Беше спорна мярка, но в крайна сметка доведе до ръст на ваксинацията. Според Петър Витанов, следващото българско правителство, трябва да е по-решително в действията си за предотвратяване на пандемията.

„Определено съм за задължителна ваксинация. Може би не за цялото население, но поне за някои хора, които са с по-висок риск, или някои професии, които се занимават с много хора“, казва той.

„Не е много популярно. Знам, че това може да повлияе негативно на обществения ви имидж. Но това е единственият начин, по който можете да спасите човешки животи."

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/