Пенсии и нефтен разлив

Серж Алими

НА 20 април т.г. нито китайските инвеститори, нито британските пенсионери са подозирали, че нефтеният разлив край бреговете на Луизиана ще им навреди толкова бързо. Единайсет работници на платформа за добив на петрол загубиха живота си, рибарите от залива Сейнт Луис – средството си за прехрана, а населението на Мексиканския залив – качеството на околната среда и кафявите си пеликани. Много по-далеч от местата, пострадали от бедствието, пекинските власти и британските пенсионери понесоха друг вид щета: за два месеца техните финансови вложения под формата на акции на „Бритиш петролиум“ загубиха 48% от стойността си. Китайските суверенни фондове, както и тези на Кувейт и на Сингапур, навярно ще започнат да изпитват по-слаба симпатия към западните петролни компании (1)...      
Случаят с британските пенсионери става особено интересен в момент, когато под натиска на финансовите пазари европей­ските държави „реформират“ системите за социална закрила. И тъй като правителствата продължават да орязват подлежащите на възстановяване разходи за здраве и парите за пенсии, това тласна (както беше предвидено и желано) много наемни работници в обятията на частни застрахователи или пенсионни фондове. В Обединеното кралство нямаше как вниманието на тези фондове да не бъде привлечено от годишните дивиденти на „Бритиш петролиум“ в размер на 8,4 милиарда евро. Така петролната компания, която властва на върха на Лондонската фондова борса, започна сама да осигурява  една шеста от приходите на тези фондове.       
Рентата, изплащана на британските пенсионери, ставаше толкова по-хубавичка, колкото повече „Бритиш петролиум“ съкращаваше разходите си – пренебрегвайки дори мерките за сигурност, когато се наложи. Съединените щати обаче не са нито зона на безправие, нито малка страна, чийто президент подскача като марионетка, преди да отстъпи пред една многонационална компания. Те не се колебаят да се защитават срещу унищожаването на флората и бреговете си: всеки барел петрол (159 литра), излял се в морето, носи на предизвикалия замърсяването глоба от 4300 долара. Това означава, че има риск нефтеното петно (което е приблизително седемнайсет пъти по-голямо от това при катастрофата на „Ексон-Валдез“ в Аляска) да накара акционерите на „Бритиш петролиум“ да съжаляват за дребните икономии, които тяхната компания е направила, за да оптимизира печалбите си.      
И тъй като пенсиите чрез капитализиране го изискват, наемните работници от Лондон или Манчестър поставиха благоденствието на старините си в зависимост от съдбата на пенсионните си фондове. Те не гледат с добро око на предприеманите от американците принудителни мерки, които подяждат борсовата котировка на „Бритиш петролиум“ и водят до чувствително понижаване на нейната стойност в оценките на рейтинговите агенции. Когато президентът Барак Обама даде да се разбере, че петролната компания ще заплати за последиците от небрежността си, бившият министър лейбърист Том Уотсън се разтревожи, че може да настъпи „сериозна криза за милиони пенсионери в Обединеното кралство“.      
Да се ангажират „милиони“ наемни работници, търсещи сигурност след години изнурителен труд, за да бъдат превръщани в хищни автомати, които поставят надеждите си в съзвучие с интересите на ръководителите на „Бритиш петролиум“, вместо с тези на рибарите от Луизиана – такава е в крайна сметка истината за тази система. Криза след криза тя разголва покварената солидарност, благодарение на която все още се крепи. 
Le Monde diplomatique  Превод Методи Кръстев

Бележка под линия
(1) Според агенция „Блумбърг“ Норвегия, Кувейт, Китай и Сингапур са загубили 4,1 милиарда евро от началото на нефтения разлив край Луизиана. 
 

Още от новия брой на „Монд дипломатик“ – на адрес http://bg.mondediplo.com