Пекин - градът, пълен с изненади

"Здравей! Разбрах, че отново си в Пекин. Миналата година ми каза, че си много любопитна да научиш за културата ни и начина ни на живот. Успя ли да задоволиш любопитството си или има още неща, които искаш да узнаеш?" Това съобщение ми бе изпратено от известната китайска журналистка Йона малко след пристигането ми в нейната страна тази година.
Точно преди 12 месеца имах щастието и възможността да отида в Пекин на журналистически обмен. Тогава тръгнах без никакви очаквания или предварителни нагласи, за да не се разочаровам. И добре направих - още със стъпването си на китайска земя не можех да повярвам на очите си. Нямаше такова нещо като смог, небето беше синьо и грееше слънце. За моя най-голяма изненада беше напълно безопасно човек да се разхожда по улиците, да си остави чанта без надзор на някой стол и да отиде някъде, да държи голяма сума пари вкъщи... Нещо немислимо за столица с население 19 милиона души.
Една от първите чуждестранни журналистки, с която се запознах - Ина от Хърватия, ми разказа, че е била в Пекин преди пет години и за това време градът се е променил много. Помислих си, че е нормално за половин десетилетие, но каква бе изненадата ми, когато тази година отново ме поканиха да отида в китайската столица и... на моменти се чувствах все едно съм там за пръв път!
Да, посетих любимите ми места, но и те не изглеждаха по същия начин. След КОВИД-пандемията новогодишните празненства бяха много по-пищни и украсата още беше по улиците, парковете, магазините.
Дали любопитството ми беше задоволено? - Не.
Дали исках да се потопя още по-дълбоко в китайския начин на живот? - Да.
Благодарение на Йона и нейни колеги, с колежката Хелена от Чехия успяхме в рамките на три дни да погледнем от още един ъгъл всекидневието на Поднебесната империя. Изготвихме списък какво искаме да опитаме, да изживеем, да видим.
Когато човек се разхожда по улиците или парковете на Пекин, често среща млади жени, облечени в традиционни рокли. Първоначално чужденците ги мислят за манекенки, снимащи фотосесия, но не е така. На много места костюмите могат да се вземат под наем, на други - да се купят. Облечени като представителки на някоя династия, те допринасят за колорита на града.
"Не се притеснявайте и вие да се облечете така", насърчава ни Йона. "По принцип гримът и прическата са продължавали по няколко часа в миналото, жените са ставали по изгрев, за да ги приготвят прислужниците им, но сега всичко отнема около час."
Помагат ни да изберем подходящи дрехи и аксесоари и ни разказват как е било преди векове. Слагат ни толкова много талк и грим, че накрая трудно се разпознаваме в огледалото. Преди да ни поставят короните, слагат допълнително коса и всичко се прикрепва с много фиби. Накрая трудно си държим главите изправени и буквално разбираме какво означава "тежка е царската корона".
Най-големият и безплатен фитнес на открито беше поредната изненада. Става въпрос за парк, където всеки ден се събират предимно възрастни и... се набират на лост, правят коремно превъртане, гимнастически упражнения и успяват да засрамят много младежи. А годините им наистина са впечатляващи - средно 70-80. И не само мъже, но и жени се придържат към максимата "здрав дух в здраво тяло". "Ако искате - можете да опитате", подканват ни учтиво. Хелена прави опит, аз... срамежливо отказвам.
Малко по-навътре в същия парк се намира една от най-красивите сгради - "Райският храм". Около него има градини, където всичко е по 9. Числото е не само императорското, символ на властта, но и символизира "почти съвършенството", което е 10. Тогава се замислям... Наистина, колкото и всичко да е както трябва, винаги има една малка подробност, която убягва. Съвършенството на Земята е винаги почти достижимо...
Миналата година успях да отслабна със 7 кг за четири месеца престой в Китай. Не можах да свикна с храната. Този път беше различно. Заведоха ни в ресторант, където клиентите сами си приготвят ястието - пържат месото, колкото искат, избират какви продукти да сложат в соса и др. В заведението предлагат кошарка за дете, ако му се доспи. Ако клиентите чакат на опашка - дамите получават безплатен маникюр. За рождениците има специална изненада - служителите им пеят, получават много дълъг макарон - за дълголетие, и яйце - за здраве. Отделно им дават голяма торбичка с лакомства и рамка за снимка, а кадъра може да си принтират безплатно на първия етаж и всеки на масата получава малко пликче с хрупанки.
Накрая, но не по важност - традиционният китайски масаж. За разлика от повечето хора, които гледат на масажа като на глезотия, в Китай той е по-скоро лечебен. Не очаквайте да ви намажат гърба с шоколад или крем, а се подгответе да ви разглобят и сглобят в рамките на един час. Викове, стенания, мисли от рода "после дали ще мога да се движа" ви се въртят в главата, докато специалистът мърмори как е възможно да водите толкова заседнал начин на живот, как на Запад ще ви изпратят на операция заради изкривяване. Но тук най-ясно проличава разликата с източната медицина - всичко се лекува с ръце, с усилието на волята и мисълта. Все пак масажистът завършва с думите "Не се притеснявайте, германките викат много повече от вас" и с няколко ловки движения успява да намести таза на мястото му, да изправи гърба и да даде наставления за правене на упражнения всеки ден.
Три дни по-късно Йона ни пита: "Успяхте ли вече да изпълните всичко от списъка?" С Хелена сме категорични: "Не!"
Колкото повече опознаваш Пекин и китайските нрави, толкова повече разбираш, че това е само началото. И жадуваш за още...