Павето, което раздели българите

Николай Коев                  

       
В най-новата ни история има събития, които арогантно заемат свое място в паметта на нацията. Извикваме спомените си за тях на точната дата, а ако случайно сме забравили, услужливи хроникьори ни напомнят за знаменателните факти на все още болната и по нашенски разбирана демокрация. Този път в ролята на глашатаи по конкретен повод се изявиха "ранобудни" граждани в социалната мрежа. Те не само ни върнаха към онзи мразовит ден на 10 януари 1997-а, но и издигнаха глас за повторение на грозната история с летящите павета срещу сградата на парламента, довела до падането на кабинета на Виденов и въздигането на трона на властта на Костов.
Не ми е известно

в коя възрастова група

попадат привържениците на тази демокрация на паветата във фейсбук, но преди седемнадесет години, делящи ни от акта с поругаването на сградата на Народното събрание, много от тях може да са били на раменете на бащите си. Явно старите бардове от столичните площади са положили доста усилия, за да обяснят на децата си същността на проблема със събирането на толкова много хора около жълтата монументална сграда на също толкова жълтите павета. Очевидно и в наситените с топла бащинска заръка приказки за лека нощ е втъкана мантрата със затрогващото словосъчетание "червени боклуци". Може би, но едва ли това е всичко. Има естествено лични и обществени провали, чувството за ограбен живот и безперспективност, търсенето на отдушник в една от дълги години наситена с бедност и напрежение среда.
Но дали изходът е в павето, в агресията, арогантността и провокирането на сблъсък с униформените момчета, които също са част от този наш измъчен народ ? Категорично - не! Защото за теб, протестър, ще останат само петте минути слава от кадрите в телевизионните репортажи, а на "другите" от близо и далеч ще принадлежи истинската, макар и лъжовна слава, която те вещо умеят да превръщат в капитал. Затова остави павето. То няма да открие твоя път към по-добрия живот, а единствено ще ни върне в порочната спирала на омразата, разделението и безперспективността. Доказа го поругаването на парламента в бурното време през 97-а, родило единствено безвремие.
И ако си бил малък тогава, уважаеми днешен ранобуден протестър, то позволи ми да припомня някои дребни детайли от онзи пир на разрухата в десетия ден на януари. Няма да те занимавам със сценария, той е резултат на матрицата, която и днес се прилага повсеместно в лесните за манипулиране общества. Родителите ти в не малка част обаче разпознаха, макар и със закъснение, щедрите благодетели, разграничиха пламенните организатори и користолюбивата спекула с иначе общоприети демократични ценности. С изумление съзряха подхвърляните каси с алкохол, боядисаните с червена боя бинтове /уж окървавени/, омотани по дърветата около парламента, донесените с камиони павета, предназначени за демократичен израз на недоволство от политиката на властта.

На много неща се нагледаха

твоите създатели и след "голямата победа" над парламента, в който удобно се настаниха посветени в тайните на злополучния преход сини избраници. А другите, изпълнителите, громили с такъв революционен плам в очите монументалната сграда на законотворчеството, поеха с недопита бутилка в джоба и неизползван купон за сандвич от благодетелите към някоя от бетонните спални с оптимистични имена - "Младост", "Надежда" и т.н. Затова мнозина по-късно се почувстваха употребени и днес единици и непоправими кариеристи застават под сините знамена. Затова, осъзнавайки ерозиралата държавност и моралната проблематичност на управляващите ни доскоро, хората все по-масово обръщат поглед наляво.
Ето защо, протестър, преди да поемеш подаденото ти и опаковано в красиви обещания паве, помисли за онези, които лекомислено хвърлиха камък срещу храма на законотворчеството през 97-а. И не постигнаха нищо, освен въздигане на стената на омразата и разделението. Помисли и преди да влезеш в групата на барабаните, които със зловещ шум на маршируващ легион се стремят да заглушат неимоверните усилия на правителството и всичко добро днес, за да осигурят безметежно съществуване на послушни избраници утре. Помисли... все още не е късно!