Патриархът

1. Наистина, малко са човеците, които Бог дарява с дълги дни под слънцето. Но още по-малко са онези, чийто живот е така преизпълнен с мъдрост и благородство, смирение и стоицизъм, благост и достолепие. И с едно безукоризнено служение на Бога и на народа.
2. Той преживя всичко.
3. Той преведе Българската православна църква през изпити и гонения, през изкушения и поругания. Преведе я през времена коварни и смутни, лукави и суетни. 
4. Той не допусна Българската православна църква да бъде превърната в музей, вярата - в експонат, християнският морал - в посмешище, православните ценности - в прислуга на един авторитарен режим. Режим, който обяви Църквата за враг, имаше се за божествен, искаше да владее душата човешка, да властва над нея и да се разпорежда с нея, и за награда - да бъде възпяван от амвона.
5. Той не допусна Българската православна църква да бъде разделена и погубена от амбициозни разколници, самовлюбени политици и послушни магистрати - "рожби ехиднини", които се правеха на силно набожни, кръстеха се лицемерно и гледаха на Църквата като на плячка. Не за Господа Бога мислеха те, а за своята плячка. Имаха се за божествени и жаждаха да бъдат възпявани от амвона.
6. Едните искаха да го купят и се провалиха. Другите искаха да го омърсят и се опозориха. Неподкупния не можеш да купиш. Чистия не можеш да омърсиш. Но те така и не научиха това. 
7. Той преживя всичко.
8. Смиреномъдри биячи и мутри щурмуваха и превзеха Синодалната палата и я обърнаха на свърталище; биеха и влачеха български архиереи; разкъсаха патриаршеското було; заграбиха 250 църкви и манастири; през пет минути "уволняваха" Патриарха; обявиха го за "нелегитимен" и "противоканоничен"; прокурори и министри изпращаха спецчасти в подкрепа на мутрите; услужливи съдии изнамериха някаква втора Българска православна църква; президенти и премиери тичаха за благословение при някакъв лъжепатриарх; безпаметните медии, в своето лакомо за зрелище невежество, наричаха (и още наричат) Патриарха пренебрежително "Максим", като да е момчето от кварталното кафене... През това време камбаните на "Св. Александър Невски" биеха тежко. Някои така и не разбраха, че камбаните бият за тях.

9. Той преживя всичко.
10. "Червен мутант", "червен боклук", "червена калимавка", "комунистически агент", "комунистическа креатура", "агент на ДС", "ченге", "доносник", "руско мекере", "пета колона на Русия", "болшевишко изчадие", "МаРксим", гадняр", "плужек", "лакей", "рушител на църквата", "самозванец", "разколник", "сатана", "Юда"...
Така богоугодно крещяха в лицето на Патриарха...
Разколниците го нарекоха разколник, самозванците - самозванец, доносниците - доносник...
Нарекоха "Юда" един свят човек, когото ние сме честити, по Божието благоволение, да имаме сред нас.
И никой не се извини, нито поиска прошка за своята скверност.
11. Той преживя всичко.
12. Наричаха го страхливец, малодушен, безволев. Ако беше страхливец, щеше да избяга от своята патриаршеска мисия. Ако беше безволев, щеше да захвърли своя кръст на архипастир. Ако беше малодушен, щеше да предаде Църквата. 
Обвиняваха го, че "си пази трона", че "си спасява патриаршеската корона". Не трона - Църквата опази той.
Не короната - нас спаси той.
Всички нас.
Включително - цялата орда организатори, вдъхновители и покровители на разкола. Те още не са разбрали, че той не е патриарх-беглец, а патриарх-стоик. И никога няма да разберат, че той не е патриарх за себе си, а Патриарх за Църквата. 41 години вече! Най-дългогодишното патриаршеско светителство в цялата 12-вековна история на Светата ни Православна и мъченическа църква!
13. Той съхрани добродетелите на Българската православна църква; опази нейното единство, нейната цялост и достолепие, защото те са основното градиво на българското благочестие и на българската държавност. Да, по Конституция Църквата и държавата са отделени, но исторически и духовно те са неотделяеми. Защото - как да отделим държавата от нейните устои и народа - от неговата душа! И това е смисълът на цялото служение на нашия Патриарх.
14. И всичко това - без гордост, без надменност, без униние, без самохвалство, без самолюбие, без суета. А "с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов" (2 Кор. 6:6). Тази любов "се не превъзнася, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява" (1 Кор. 13:4-7)
Любов към Бога и към народа.
Защото - ако не обичаш Бога, как ще обичаш човека?
И ако не обичаш народа, как ще служиш на Бога?
15. Той е ангелът-пазител на Българската православна църква.
Той е нашият духовен водач, издигнал над всичко "щита на вярата" и "духовния меч, който е Божието слово" (Еф. 6:16-17)
Той е стожерът на българската държавност.
Той е Патриарх Максим.
И нека възкликнем заедно със св. Апостол Павел: "Такъв първосвещеник ни трябваше: свет, незлоблив, непорочен!"  
На многая и благая лета, Святейший Владико!