Път закъде, приятелю Петко?

Бившият председател на ДАНС Петко Сертов закрачи от вчера по нов път. Разбрахме, че за него да го поканят да работи под крилото на Бойко Борисов е чест и удоволствие. Още повече, когато йерархично (а вероятно и като професионализъм) бащицата е разпоредил да бъде приравнен с Елеонора Николова - един от показателните примери в българския политически живот за партийно номадство, изцяло подчинено на личния интерес.
Лошо няма. Всеки сам прави своя избор. Или поне така е утешително да си мислим. Петко споделя вчера, че го чака още много път на новото поприще. Че се надява да крачи по него тъй, че да оправдае "доверието на европартньорите и на ръководството на държавата".
Попътен вятър. Аз обаче, с риск да хвърля кален камък в туй розово идилично езерце на политически консенсус, си позволявам да попитам няколко неща колегата, с когото сме работили заедно. И сме си говорили неведнъж за лоялност, екипност, принципност и морал.
- Какво мислиш, приятелю Петко, за днешното ръководство на държавата, чието доверие се надяваш да оправдаеш?
- Каква е твоята професионална реакция на следните изречения: "Обади се, извади ги оттам... Там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам". След като вече си зам.-председател на БОРКОР и трябва да анализираш всякакви постъпили сигнали за корупция и да предлагаш на ръководството на държавата съвременни модели за противодействие и борба с това "уродливо явление", питането ми е какъв е професионалният ти анализ? Какво е редно да предприеме ръководството на държавата с произнеслия тези изречения?
- Какво мислиш, приятелю Петко, за имотното състояние на силовия вицепремиер на тази държава? Какъв е професионалният ти анализ за топсикрет класифицираната информация и до днес кого е съветвал Цветанов като министър, че да си докара незнайно какви и до днес хонорари от консултантска дейност? С какъв отговор смяташ да оправдаеш доверието на евроатлантическите партньори, ако получиш от тях въпрос "Редно ли е действащ министър да взима пари от частник, когото е консултирал за нещо, което всъщност работи?"
- Какво мислиш днес за случката от 27 октомври 2009 г. На този ден днешният ти началник обвини теб и бившия ти началник, че сте превърнали Министерския съвет в бира-скара. Спомняш ли си точния цитат: "Много съм им гневен. Аз тайно съм се надявал, че не може до такава степен да превърнат службите в пачавра." Има и още: "Ако този път всички действащи лица не си отидат, от създателите до приносителите, тези, при които е бил документът, по арестите и по затворите, нищо добро не очаква тази държава. Има изконсумирани пълни състави на тежки престъпления." Бившият ти началник и до днес консумира "гибелния гняв" от 27 октомври 2009 г. Ти какво мислиш днес за думата "пачавра"? Или тя вече е изпрана? И ти е достатъчно вчерашното откровение на Борисов, че не било важно дали той ти има доверие или не и какво мисли за теб като професионалист? Апропо, какво мислиш, че мисли той за теб като професионалист?
- Защо, приятелю Петко, продължаваш тъй загадъчно да мълчиш за всичката помия, която днешният ти началник (само да не си помислиш, че имам предвид Румен Миланов) излива безнаказано близо две години върху главата на бившия ти началник, че и върху твоята?
- Дали пък не е честно, професионално и мъжко вече да разкажеш как точно се създаваше ДАНС? С какъв зор и с чие противодействие? Дали на обръгналата от скандали публика ще й е интересно да чуе кой, кого и как е подслушвал тогава?
- Дали пък, щом си решил да сядаш с днешна дата под прожекторите редом с Борисов, не е крайно време да си отвориш устата и да кажеш какъв ти беше в крайна сметка тоя Алексей Петров? Откъде се взе в ДАНС? Какво работеше всъщност? И защо?
Пак ще повторя, избора всеки си го прави сам. Бившият ти началник, доколкото го познавам, най-вероятно отново ще се мъчи да намери нещо позитивно в цялата тая история. От сорта, че такава публична реабилитация е важна, защото хората щели да разберат най-сетне лъжите. Че предишното управление не е било такова, каквото днешният ти началник го изкарва.
На него може и да му стига. Мисля си обаче, че е редно, когато някой стъпва на някакъв път, да знае накъде води той.