Първият

10 април 1979 г. ще остане като паметен ден за цяла България - деня, в който българин направи първите си стъпки в Космоса и постави един от жалоните в българската космическа наука и в българското присъствие в Космоса. С тези думи започва новият документален филм на режисьора, сценариста и продуцента Петко Горанов - "Първият". Посветен е на годишнината от полета на Георги Иванов на кораба "Союз-33", стартирал на днешната дата преди точно 35 години. От екрана говорят самият космонавт, негови колеги от Русия, учени, военни пилоти, инструктори, журналисти - архивните кадри ни срещат и с големи хора, които вече не са между нас.
А всичко започва от училището в стария Ловеч, където през 1901 г. преди празника на Кирил и Методий (11 май) Панайот Пипков написва музиката на гордия химн "Върви, народе възродени!" и той зазвучава от класната стая. Така тръгва почти зад кадър внушението на този филм, който е всъщност филм за това кои сме ние, българите, откъде тръгва всичко, с което се гордеем, което изгражда достойнството ни. И докъде стига то в днешно време... "Човек идва в живота от своето детство", напомня Георги Иванов фразата на летеца и писателя мечтател Антоан дьо Сент Екзюпери. Животът на Георги тръгва от неговото детство в "най-красивия град на земята" - Ловеч, където живеят добротата, красотата на природата и споменът за първите учители. Там, в същото училище, у него е възпитана вероятно онази непоколебимост, с която той по-късно във ВВВУ "Г. Бенковски" прави първия самостоятелен полет по кръг, първия полет в зона през 1974 г. Най-добре усвояващият курсант. Дали е случайност, че в първия му учебен полет двигателят на самолета отказва, а той и не трепва дори. Или съдбата е искала да "репетира" с Георги Иванов онази тежка авария, която през 1979 г. ще му се случи в Космоса, а той ще я посрещне с желязно спокойствие и с онова непогрешимо чувство и светкавична реакция за единствено правилното решение, което инструкторите са забелязали у него още от курсантските години?
За минути през очите ни на екрана минават дни и месеци на тежката подготовка за полет след решението на правителствената комисия, че го избират да се подготвя за космически полет - въртене до изнемога, натоварване до пределните 8 единици в тренировъчната центрофуга, барокамери, батут, по 5-6 часа дневно в тренажора, идентичен на космическия кораб... И паралелно - спомена за обширната научна програма, която българските учени от БАН и няколко други научни институции, начело с акад. Кирил Серафимов и акад. Димитър Мишев, са подготвили за полета. Никога България не би имала космонавт и нямаше да стане 6-та космическа държава в света, ако българската наука не бе доказала висше ниво с подготовката на изследователските експерименти и оригиналната апаратура за този полет. Програма, която също не се ражда на голо място - нашите учени и специалисти участват със свои апарати и експерименти в подготовката и наблюденията още за първия изкуствен спътник на Земята през 1956-1957 г.
Филмът буквално ни кара да съпреживеем емоцията и напрежението на самия полет. Познатите кадри на Георги Иванов и Николай Рукавишников стълбичката пред ракетата, последните минути преди старта, извеждането на ракетата с кораба, който трябва да се скачи с орбиталната станция "Салют", където чакат космонавтите Ляхов и Рюмин. Полетът върви нормално, корабът е на 3 км от станцията. И... изведнъж - напрегнатото лице на ръководителя на Центъра за управление на полетите (ЦУП) Алексей Елисеев. Отказал е да работи основният двигател на кораба, с чиято помощ става и стиковането със станцията, и връщането на Земята. Не може да се рискува. ЦУП решава да върне кораба обратно. За да не стане взрив, го пускат да пада към Земята балистично, т.е. като камък под собствената си тежест. Наранен обаче се оказва и резервният двигател, който в края на падането трябва да се включи и да удържи кораба. Няма време за задължителното предварително изпробване, генералният конструктор на "Союз" Юрий Симеонов решава космонавтите да действат без проба. Трябва да изключат резервния двигател максимум на 213-та секунда. Рукавишников успява да го изключи ръчно в последната секунда. Капсулата с космонавтите се отделя, обхваната от горяща плазма в атмосферата, температурата вътре е 47 градуса. Ни за миг нито едно трепване на гласа у космонавтите - чува се записът. Желязно хладнокръвие, невъзможно самообладание. Натоварването е огромно, спират да дишат в течение на 2,5 минути - "издишаме ли въздуха при такова натоварване, мускулите не позволяват повече да си поемеш дъх", обяснява Георги. Чак после Рукавишников ще каже: "Космосът ни захапа като куче". Ако не бяха успели да се справят, корабът, разчетен за половин година живот, щеше да се зарее в безкрая и безвремието като изкуствен спътник на Земята, заедно с хората в него... Удар в земята, отварят люка. Прохлада. Мирише на изгоряло от капсулата.
 Когато всичко е наред, и баба знае. А при такава авария, за да се справиш блестящо, се искат страхотна подготовка, знания, бързина и самообладание. Според всички оценки двамата са се справили на най-високо професионално ниво. Ето такива минути раждат достойнството на България. "Изключително чувство за единственото решение!" Този полет даде огромен принос в развитието на космическата техника и влезе в христоматиите на космическа подготовка в света. 
А след това - "Сълзите на радост на моите родители и на всички хора, които ни посрещаха навсякъде в България ми бяха най-милото", казва Георги Иванов. Това е другото му достойнство, с което днес малко "велики" могат да се похвалят - за всичките години след полета той не се възгордя ни за миг, издържа на славата, остана си човечен, скромен, честен и добър. В това е силата на големите личности. Затова в световното космическо семейство Георги, който догодина ще празнува 75,  е сред най-обичаните - от времето, когато през 1985 г. по идея на руски и американски космонавти в Париж е създадена Асоциацията на участници в космически полети. 
Капсулата, в която космонавтите едва не изгоряха и с която се върнаха, дълго време бе в Ловеч - черна от огъня, истинска. Но след 1992 г. тя бе... ограбена и дори бяха разбити илюминаторите, които иначе издържат на удари с метеорити. В съзнанието ни отекват думи като вандализъм, мародерство, загуба на всякакви ценности, нравствен упадък и разруха в България. Окрадоха капсулата, както окрадоха Паметника на Левски в София. Загърбване на науката, забрава и неуважение към онова, което сме постигнали като българи. Преход. Към какво? Морална присъда за това, което сме днес като племе...       
Сега капсулата се пази в Музея на авиацията в Пловдив. Един ден ще стане готов Музеят на космонавтиката в Ловеч и ще си я приберем, мечтае кметът на града Минчо Казанджиев. Трябва да имаме уважение към хората, които са направили нещо голямо за България. Защото колцина са тези, които могат да изкачат стъпалата към онези вечни думи, легнали завинаги в темела на държавността ни: "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само мене си". На 10 април 1979 г. тези думи наистина отново имаха смисъл!
Филмът "Първият" ще бъде излъчен по БНТ в събота от 14,50 ч. А официалната му премиера ще е в тържествената юбилейна вечер - във Военния клуб на 14 април. 
 

Космическа радост в България. На заден план - вторият ни космонавт Александър Александров, летял през 1988 г.                  

Георги Иванов: "Аз съм щастлив човек, много ми помагат моята съпруга Лидия и цялото ми голямо семейство".

Капсулата, която днес е в Националния музей на авиацията край Пловдив