Първи април - национален празник

Кво да ви кажа, ние, Челната група, като седнем на маса, обикновено говорим за жени, но има и дни, в които сме страхотни държавници. Например вчера. Значи Пешо най-внезапно се обяви против Трети март. Вика:
- Откъде-накъде Трети март ще ни е държавният празник!  Две държави воюват, после подписват мирен договор и хоп - тя става национален празник на трета държава! Да не говорим, че тая дата дразни нашите турски сънародници... По-добре национален празник да ни е Денят на писмеността - 24 май!
- Тая дата пък ще дразни нашите цигански сънародници! - намесва се Бухала. - Щото те още си нямат азбука...
А Мишо вика:
- По-добре да си направим национален празник Шести септември - Денят на Съединението!
Обаче Жеко от своя страна казва:
- Та да се ядосат пловдивчаните!
- Що ще се ядосват пловдивчаните?! - чуди се Пешо.
- Ми щото - обяснява Жеко - ако не беше Съединението, Пловдив и досега щеше да си е столица!
- Тогава двайсет и втори септември! - предлага Гошо. - Денят на Независимостта!
- Браво, бе! - отново се намесва Бухала. - Ми нали ще ни се смее цял свят! Ще викат: "Глей ги тия! Довчера беха зависими от руснаците, сега са зависими от американците, а празнуват независимост!" Не, не, Трети март не трябва да се пипа!
- Трябва! - държи на своето Гошо.
- Не трябва! - държи на своето и Бухала.
Работата отива, както винаги, към скандал. И аз, за да поуспокоя атмосферата, се обръщам към Кирето, който говори малко, но винаги има последната дума:
- Кажи, бе Кире, - викам. - На коя дата според тебе трябва да ни е националният празник?
- Аз, като гледам... Абе, за държава като нашата най-добре празникът да й бъде Първи април!
Каза го човекът кратко и ясно.