Музиката не е професия за всеки

ДЕНИЦА ДИМИТРОВА завършва магистърска степен по арфа в НМА "Проф. П. Владигеров" в София, като същевременно специализира две години при световноизвестната проф. Елизабет Бинош в Ница, Франция. От 2006 г. е солист-арфист в Софийската опера и балет. Наред със сценичната си дейност развива активна концертна кариера като солист и камерен изпълнител в България и чужбина. Репертоарът й обхваща класически произведения и съвременна музика. Лауреат е на Първия международен конкурс "Вера Дулова" в Москва (2000). Носителка е на Първа награда от Международния конкурс "UFAM" в Париж (2005), Втора награда от конкурса "Revelation Muses 2005", организиран от операта в Ница, Втора награда от Международния конкурс "Музиканти на следващото хилядолетие" в Скопие (2004). През февруари т.г. спечели Първа награда на Международния конкурс по арфа в Лимож, Франция.

- Госпожо Димитрова, честито поредно международно признание! Арфата се слави като най-красивия и поетичен музикален инструмент. Но като че ли е и един от най-тежките - в прекия смисъл на думата. А има и внушителни размери. 
- Теглото на концертната и най-тежка арфа, на която работя и изнасям концерти, варира между 35 и 38 килограма. Теглото на инструмента е балансирано между две опорни точки в нашето тяло (дясно рамо и колене) и завършва подпряно на пода, така че, за щастие, не се налага повдигане, а само подпиране на инструмента върху тялото ни по време на свирене. Трудността на свиренето е многоизмерна, а теглото на инструмента е само част от нея. Позицията на ръцете е в противовес с гравитационните закони. Дясната ръка може да си отпочива частично, с подпиране върху арфата, но лявата е позиционирана във въздуха подобно на балетна стойка. Звукоизвличането се случва посредством двойно движение - поставяне и издърпване на струните от групи пръсти, като от всички 10 пръста ние, арфистите, си служим с 8 (не ползваме кутрето). 
Няма да крия, за мен мъжете арфисти са по-добри инструменталисти, макар инструментът да е традиционно предпочитан от дами. Причината за предимството в сръчността на силния пол - конкретно в арфовото музициране - се корени логично в тяхното физическо превъзходство, издръжливост и по-голяма устойчивост на продължително физическо натоварване. При жените е жизненоважно на първо място правилното позициониране на инструмента спрямо тялото, както и умелото разпределение на силите в процеса на работа. Важен е общият здравословен статус на жената арфист, който не е пряко свързан с ръст и тегло. Важно е познанията за интегриране на способи за звукоизвличане от преподавателя по арфа да бъдат навременно подадени при първоначалното позициониране на ръцете на детето върху инструмента и последващите жизненоважни навици за ефективност на труда, които да доближат женското музициране максимално към качествата на мъжкото - сила, издръжливост, артикулация, баланс, отпускане и мн. др. 

Отстрани изглежда, че да се свири на арфа не е трудно, но така ли е в действителност? Вас какво Ви привлече към нея, когато трябваше да си избирате инструмент?
- Арфата се счита за втория по трудност инструмент, който съществува. Първият е органът. Освен трудностите, свързани с нейното тегло, спецификата на позициониране на ръцете, огромния разход на време и енергия заради двойното движение - поставяне - издърпване, предизвикателствата пред качественото звукоизвличане, се прибавят и следните други особености на инструмента:
арфата има 47 струни и 7 педала, като за всеки тон от гамата има по един педал, а всеки педал има по три степени за повишаване и понижаване на височината на тона. Както казвам често на хората, които се опитват да си представят арфата: може да сте гений в ръцете, но да се сгреши дори един от стотиците педали, които се преместват в една пиеса, би могло да означава невъзвратима грешка, която да доведе до спиране на музицирането при невъзможност да овладее случващото се в краката, което обикновено няма много общо с ръцете. 
Аз започнах да свиря на пиано на 8-годишна възраст, с намерението на родителите ми това мое занимание да бъде за обща култура. Когато бях на 12, баба ми забеляза, че свиря усърдно и музикално, и че го правя по свое собствено желание. Баба изяви пред родителите ми своята идея да бъда прослушана от преподавател в Музикалното училище. Заради разликата в степента на трудност на материала на пианистите с децата, които тепърва достигаха до идея за музикално образование година и половина преди приемен изпит след седми клас, ме посъветваха да сменя инструмента с такъв, който тогава се започваше на по-късен етап - арфа или контрабас. Аз бях дребна и слабичка. Баба каза, че ще вляза в контрабаса, но никога няма да свиря на него и смело ми избра инструмент, още по-голям и два пъти по-тежък - арфата.
- Известни са доста неща за прочутите майстори на цигулки, но като че ли имената на лютиерите на арфи не са толкова популярни.
- Независимо от факта, че арфата е първият струнен инструмент и нейни праобрази съществуват още 3000 г. пр. Хр., съвременният вид на инструмента датира отпреди едва два века. Още през XV век я измества семейството на лютните, тъй като арфата е била диатоничен инструмент. Не са били изпълними полутоновете. За незапознатия читател, който се пита какво имам предвид, мога да дам друго сравнение, с което си служа, за да онагледя проблема. Ако арфата би била пиано, то това пиано е имало само бели клавиши. Едва през 1811 г. френският майстор Себастиян Ерар създава арфа със седем педала и троен педален механизъм. Дотогава всички арфи са били еволюционен преход на голям брой лютиери, датирал от момента на развитие на музиката през XVI до началото на XIX век.

Много композитори през различни епохи са били изкушени от арфата, но може би французите имат най-голям принос за нейното развитие и популяризиране. А днес има ли много автори, които създават произведения за този инструмент?
- Франция, по ред причини, е люлката на арфата. Било то заради популяризирането на инструмента в кралския двор, заради високо посветените, неуморни майстори лютиери, които измислят решение на предизвикателството полутонове на арфа, на вдъхновените и високо образовани композитори, които се окриляват от нейния магичен звук и новооткрити възможности, и не на последно място - традицията на арфовото свирене, която в голяма степен се разпространява и създава много арфови школи по света, започвайки от Франция. 
Най-добре композират за инструмента, освен световноизвестните на класическата музика имена, арфистите, надарени, освен с изпълнителски, и с композиторски качества. Често се счита, че заради сходния начин на изписване на нотния текст за арфата се пише като за пиано. Това обаче е вярно само до известна степен. Ако беше напълно вярно, на арфистите нямаше да ни се налага да "попренаписваме" Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Клод Дебюси, Панчо Владигеров и мн. др. При пианото например смяната на акорд се случва посредством механично и не толкова сложно преместване на ръцете от група тонове на друга група тонове, без голямо значение какви знаци за понижаване и повишаване са изписани преди тона. При арфата всеки тон е педал. Осем различни тона в рамките на 2 секунди могат да означават, освен преместването на ръцете, цяла поредица визуално объркващи изпълнителя замени на бемол с диез (това, което наричаме енхармонична замяна), в съчетание с 4, 5, 6 педални смени. По тази причина първият поглед над непознат нотен текст на пианиста е няколко секунди, а при арфиста е главоболие... 
Известни композитори за арфа са: Марсел Гранжани, Хенриет Рение, Марсел Турние, Жан-Мишел Дамаз, Елиас Периш-Алварс, Карл Райнеке, Франсоа-Адриен Боалдио, Феликс Годефроа и мн. др. Отскоро си имаме и български Концерт за соло арфа и симфоничен оркестър от Румен Бояджиев-син.
- Кои творби или автори изпълнявате с най-голямо удоволствие?
- Изпълнявам с най-голямо удоволствие музиката, написана за арфа от френски композитори, но считам, че вероятно моето най-силно амплоа е съвременната музика, където често съумявам да вникна в съдържание, оставащо встрани от въображението на много арфисти, които посягат към тази музикална естетика.

- Имате сериозен опит в работата с оперни и симфонични оркестри у нас и в чужбина, но и с камерни състави. С кои инструменти арфата звучи най-хармонично? А с човешкия глас?
- Арфата звучи най-добре в дуо с флейта, в трио с флейта и виола, в дуо с човешки глас. Аз лично много харесвам дуо с пиано, но колкото и да ме вдъхновява идеята за това, на това дуо давам 4 от 5 звезди заради звуковата неравностойност. Лекото докосване до клавишите за пианист е равносилно на сериозна артикулация и физическо усилие за подобен звуков резултат от арфист. Макар със съвременните изключително звучни арфи тази разлика да става все по-малко осезаема. Предизвикателство е дуото с цигулка. 
Цигулката е сопранов инструмент с изнесена, солистична звучност и продължителност на тона с голям интензитет заради лъка и вибратото. Арфата звучи добре в определени музикални произведения, написани с отлично музикално познание за спецификите на инструментите от великите майстори на композиторското изкуство. Пример за гениално написано дуо между тези два, иначе изначално почти неравностойни, инструмента е Фантазията за цигулка и арфа от Камий Сен-Санс. Висш пилотаж на камерното композиране за моя инструмент.
- Дъщеря Ви свири на арфа - това неин избор ли беше? Вие като майка, но и като неин педагог - по-взискателна ли сте или по-разбираща?
- Дъщеря ми Емма винаги е проявявала внимание и отношение към арфата, примесено с желание за себеизява и дори до известна степен - съревнование с мен. Това бе изцяло нейна инициатива и желание, които приех със смесени чувства. От една страна, за една майка е голям комплимент нейната дъщеря да поиска да усвои музикален инструмент, който е нейна професия, препитание и житейски път. От друга страна, музиката не е професия за всеки. Тя ни дава много. Но и ни отнема още толкова. Дава ни радост, когато сме тъжни, приятелско рамо, когато сме самотни и неразбрани, смисъл, когато такъв не изглежда да съществува. Но ни взема детството, юношеството, както и голяма част от живота ни на зрели хора. Ако не съумеем да открием правилен баланс - в началото на огромно, системно усърдие, а впоследствие - на пространство за личен живот, хоби, удовлетворяващи ни дейности и градивни взаимоотношения, тази професия може да бъде ограбваща. 
Мотив против идеята на дъщеря ми за мен е бил и фактът, че от гледна точка инвестиция - време, усилия, жертви, капиталовложение, тази професия е твърде често финансово неизгодна, ако човек тегли чертата и си послужи с проста аритметика.
Конкретно по отношение на дъщеря ми Еми, гордея се с многобройните й международни признания и отличия. Подкрепям я по всяка стъпка на нейния път с арфата. Не съм против идеята тя да унаследи музиката като професия от мен. Но това зависи изцяло от нея. Това е нейният живот. Моята работа е да дам пример, съвет, насоки и да я подкрепя, ако тя прецени, че иска да даде знак за равенство между арфата и своя житейски път.
- Започнахте годината с голям международен успех. Какво предстои нататък - още конкурси, нови проекти, гастроли?
- Ще се оставя на интуицията си за правилност, която ме заведе до този висок професионален връх, да ме води по отношение на преценките ми за потенциални бъдещи конкурси за солист.
Предстоят ми изяви на 16 март в Хеликон арт институт - София, на 29.03. на Малката сцена в Софийската опера и балет, два концерта като солист в Добрич на 22 и 23 април, концерт на 13 май с Кварто квартет на сцената на зала "България", камерен концерт с флейтиста Николай Стойков на 18 май в Хеликон арт институт и много важна изява в Софийската опера и балет, покрай множеството други спектакли през идните месеци. На 14 юни ще изпълня операта "Танхойзер" от Рихард Вагнер, в която арфата има централна солистична роля и високо отговорна изява. Заповядайте!