Паметниците не се извиняват

Паметникът на Съветската армия се "извини" за погазването на Пражката пролет през 1968 година, като осъмна вчера боядисан в розово. Инициаторите на честването на 45-ата годишнина от събитията в Чехословакия явно са се изчерпали откъм идеи и са решили да изплагиатстват "розовото" на Давид Черни. Само че паметниците не се извиняват. Извиняват се политиците. А те вече го сториха. Още преди 23 години България поднесе официалното си извинение за участието си в инвазията на Варшавския договор за потушаването на народното недоволство в Прага. По-късно това стори и президентът Петър Стоянов.
Истерията около Паметника на Съветската армия не е от вчера. Все още не са стихнали дебатите за съдбата му, които са между "Осанна" и "Разпни го!" Мненията се лутат в крайности - от оставянето до премахването му. Но мемориалите не се издигат за красота или заради хрумка на някого. Добри или лоши, харесвани или не, те са част от духовната и материалната ни култура. И вечен белег на историята ни. Която мнозина от нас явно не познават съвсем добре. Цивилизованите народи пазят своите паметници, независимо от времето, в което те са построени, и от събитията, на които са посветени. Защото единственият съдник за истината е времето. Най-лошото е, че българите продължаваме да бъдем разделени в тълкуването на това, което е било добро и кое не за България.   
Нека си припомним отново народната мъдрост, че народ, който не помни миналото си, няма бъдеще.