Пълна абдикация

Една от първите заявки на Росен Желязков като министър бе, че приоритет в работата му е железницата. Освободи се от старото ръководство на "БДЖ Холдинг" и започна да изглежда, че има желание да реши поне някои от проблемите. Защото железницата е част от националната сигурност, има важна социална и регионална функция, а най-вече може да има големи ползи от нея - и транспортни, и икономически, и екологични. Но това, уви, оказва се не е така. От това, дето новите началници казаха вчера, стана ясно, че тази власт продължава своята последователна политика на абдикация от проблемите в сектора и липсата на всякакво желание за неговото развитие.

Разбра се, че почти напълно се разсъхва обявеният ангажимент от управляващите за купуване на нови влакове, поръчката за които бе спряна. От БДЖ бяха принудени да признаят, че заради пълната разруха на подвижния състав пътническите превози не могат да изпълняват графика си. И вместо поръчката да бъде възобновена час по-скоро, ако не цялата, то поне разбита на лотове и до 3 г. да имаме някакви нови влакове, стана ясно, че ще се наемат от други компании срещу 2 млн. лв. Дали това е възможно е отделен въпрос, което показва, че новото ръководство най-малкото е неориентирано, щото едва ли компаниите държат повече от необходимите им влакове. Но дори и това да се случи, е ясно, че целта не е проблемите да бъдат решени и железницата да я има. Да закърпим пробитите гащи, ако това въобще стане, пък после - на дръвника или на тезгяха.

Тази стъпка се обоснова и с факта, че ремонтите, възложени на външни подизпълнители, ставали бавно. А защо е така и кой е виновен? Но вместо да се намери адекватен начин за ремонтиране, ще се плаща наем за ползването на също толкова стари влакове. Над 2 г. продължава да виси и проблемът с ремонта на мотрисите "Дезиро", но и за това нищо не се говори. Пълна абдикация. Но иначе железницата била финансово стабилна. Комай стабилно върви към изчезване.