Пафос

Боян Ангелов 

Вече е ноември, а морето - гладко, 

можеш да го галиш - можеш да се къпеш...

Той донесе грозде, 

праскови и пъпеш. 

Любовта обича

да й бъде сладко. 

Залезът заслиза по небето стръмно. 

Стаята стопи се в мрака вездесъщ и 

вечерта притвори 

плажове и къщи. 

Любовта обича 

да й бъде тъмно. 

Доближи безмълвно, без да я помоли, 

с устни я погали... Пиха черно вино. 

Роклята се свлече

плавно и невинно. 

Любовта обича 

да ни гледа голи.

Беше мъж на възраст, а изящно млада

тя - река със страст и дива сладост пълна.

Устните му спряха

върху двата хълма, 

над които мракът 

   никога не пада. 

Към легло от пламък после я понесе. 

Тя го зацелува с унес, всеотдайно. 

Любовта обича 

да обича тайно, 

затова разпусна 

  нощните завеси. 

А отвън морето с воля дяволита

милваше неспирно скалата засмяна.

И от светлината 

на морската пяна

съвършено гола

влезе Афродита.