Отвратителна вакханалия

Иван Иванов

От няколко дни се вихри една отвратителна вакханалия по повод подобрения световен рекорд във високия скок. Десетилетия той беше български, заради Стефка Костадинова, а едно украинско момиче скочи сантиметър повече. И се започна политизиране и фетишизиране на един чисто спортен резултат, при това отличен.
От една страна, са либералната общност, доказани откачалки, които пак нароиха нета с украински знамена и с възгласа на фашиста Бандера "Слава на Украйна". Те са подвластни на идеология, която по логика предполага, че мразят България и сега когато украинка взе рекорда, изпаднаха в колективен екстаз. Обаче дори не следват докрай и собствената си "вяра", защото от нея се предполага, че би трябвало да са срещу всякакви колективни идеи и образувания, да не говорим за държавите.
За тях държавността е анахронизъм и отживелица и след като ненавиждат родината си, би трябвало да ненавиждат и Украйна, или Русия, или САЩ , Германия и т.н. Това е световният троцкизъм в действие. Няма логика да се радват на постижение от определена националност. Дори не осъзнават противоречието.
От друга страна са части от другия лагер, които също по отвратителен начин взеха да изкарват момичето, че е мъж, че имала адамова ябълка, че други неща се очертавали. Пък била от руски произход. Аз не съм й правил медицински преглед, ама хич не изглежда като мъж. Освен това и да е от руски етнос, това също няма роля в случая и се използва по неадекватен начин. Режимът на малоумника Зеленски и цялата фашизирана власт там са ужасни и колкото по-бързо бъдат разкарани, толкова по-добре. Но на състезанието не скача Зеленски, а една спортистка от световна класа.
Малко по-детайлно разбиране на спортната среда от тези хора би ги накарало да са по-умерени. С всичките възможни критики към съвременния спорт, допинга, комерсиализацията, нахлуването на идеология, спортът остава възможно най-чиста среда, поради една водещо нещо. Там на първо място е постижението. Този, който е по-добър заслужава респект и наистина го получава от колегите си.
Рядко политически противоречия ще накарат спортисти да изгубят уважение един към друг. И това води до преодоляване на всякакви предразсъдъци. Казвам го не като реверанс към неолибералните тъпотии, а като истинско отношение между хора, които постигат резултати.
Атлетката и спортът, а още по-малко един световен рекорд, не заслужават подобно отношение, нито от единия, нито от другия лагер. Както е отвратително да се спират руските спортисти от състезание и да не им се разрешава да веят руското знаме и да слушат химна, същото е и с отношението към Ярослава Магучих.
Тя не заслужава елементарно политизиране на труда и таланта си. И дано в близко бъдеще отново българка подобри този рекорд.

Фейсбук