20 Май 2026сряда01:44 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Отрезвяване...

/ брой: 265

автор:Алберт Аврамов

visibility 24401

Хрониката на политическия живот в нашата страна вече двадесет години прелива от противоречиви информации, крайни исторически оценки, та дори и от трудно скриваеми чувства. Най вече на ненавист, поприкрита зад мъглата на понятието "демокрация", съпроводена естествено от неизбежното словоблудство с понятието "свобода". В българското обществено мнение, което в крайна сметка получи (донякъде заслужено) емблемата "демократично", за жалост, или заради непонятното примиренчество с реалностите, всъщност трайно залепи (пак заслужено) към профила на объркания ни народ многозначещото лого "лумпенизация". И нещо още по-страшно - слободията прокара и установи нихилизма.
Премиерът Бойко Борисов всъщност прокара първата пъртина във всеобхващащия лед на омразата. Той просто усети, че времето за национално изтрезняване идва. Реабилитира Тодор Живков, признавайки качествата му на изключителен държавник. Илф и Петров преди десетилетия отправиха в устата на именития си герой Остап Бендер героичната фраза: "Ледът се пука, господа...". Съвсем логично полъхът на отрезвяването избликна и от устата на Волен Сидеров, който спокойно, аргументирано и лаконично призна, че "като държавник и поведение Тодор Живков направи много неща за България".
Нека не забравяме, разбира се, че идват избори. Ясно е, че те няма да са като другите досега. На хората им писна от лъжи и в тези предизборни времена, макар и под сурдинка, признаването на една отминала епоха като значима за родината ни, няма да е без значение. Струната на носталгията е тънка, но е звънлива.
Историята е тази, която запазва истините, но и пак тя е тази, която ги изтрива, когато са лъжи. Всъщност кой дърпа звънливата струна?  
 

Примерът на Куба - Родината се защитава

автор:Таня Глухчева

visibility 920

Мрежите на паралелната държава

автор:Чавдар Найденов

visibility 827

„Банга - ранга“, приятели!

автор:Нешка Робева

visibility 787

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ