Цени с вериги на шията
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски бе поредният представител на правителството, който обвини тези дни търговските вериги за неконтролираното поскъпване на храните. То се дължало на прекомерните надценки и натиска върху българските производители. "Това е първото правителство, което пое ангажимент да направи нещо за това неконтролирано поскъпване на цените", похвали се той. И така доказа една от аксиомите в българската политика, според която всеки, дошъл на власт, се превъзнася, че всичко започва от него. А това изобщо не е така. Близката история показва, че войната между властта и търговските вериги не е от две седмици, както сега се опитват да ни я представят новите властници.
Появиха се и по-големи спекулации. Държавата разполага с пазарни механизми да остави на българския пазар само търговски вериги, които спазват българското законодателство, казал премиерът Радев на среща с местни производители, според редица електронни издания.
Представителят на сдружението "Модерна търговия" получил пряко предупреждение, че големите чужди вериги могат "да бъдат освободени от България", ако продължат да не се съобразяват с правилата.
Малко история
Преди 28 години в България стъпи първата верига от хипермаркети. Вероятно вече никой не си спомня зимата на 1998 г., когато огромни опашки се виеха пред първия магазин на "Метро" в София на бул. "Цариградско шосе". Имаше даже и условие - като влезеш в него, трябва да направиш оборот най-малко от 50 лв. Тези времена отдавна отшумяха. Още през 1991 г. на пазара се появи първата българска верига "Фантастико", следвана от "Пикадили", която тръгна от Варна през 1994 г. и после скоропостижно изчезна. Вторият чуждестранен инвеститор в сектора беше "Билла" през 2000 г., а "Кауфланд" стъпи на българския пазар три години по-късно. Постепенно се появиха ЦБА, "ПроМаркет", "Т Маркет", "Карфур", "Пени маркет", "Лидл". Някои от тях вече ги няма, но на пазара на бързооборотните стоки, така или иначе, вече има много играчи, конкуренцията е жестока, хората имат възможност да избират, няма дефицит, създадоха се условия за модерна търговия. Но щом стане въпрос за проблемите на българските производители или за качеството на храните, темата за търговските вериги отново излиза на преден план.
Още през далечната вече 2017 година левицата внесе в парламента два законопроекта - за таван на надценките и за защита на родните производители. Тогавашните управляващи от ГЕРБ и компания изобщо не им обърнаха внимание.
Неловка ситуация
В същото време земеделският министър в третия кабинет на ГЕРБ изпадна в неловката ситуация да се моли на големите търговски вериги да продават хляб без надценка. Десет години по-късно тези две теми продължават да звучат като рефрен от устата на всяко правителство, дошло на власт. Това показва, че тези проблеми продължават да стоят нерешени, въпреки всичките обещания, приказки и хвърлянето на прах в лицето на обикновените хора.
През 2023 г., например, тогавашното служебно правителство обяви, че има стотици нарушения при формирането на цените на храните у нас. До този извод властта бе стигнала след множество съвместни проверки с отговорните институции в цялата страна. Тогава държавният глава и днешен премиер Румен Радев заяви, че проверките са показали обезпокоителни факти.
Проверката на служебното правителство и институциите КЗК и КЗП показаха, че търговците и веригите имат няколко редовни трика.
„Само днес на най-ниска цена”. Оказва се, че нито е само днес, нито цената е най-ниска. Освен това масова практика се оказа теглото, обявено от търговеца, да е различно от това на производителя. Продукти, които се представяха за българско производство, се оказваха внос от Турция, Гърция или трети страни”. Наблюденията доказаха, че в магазините най-сериозното поскъпване е при млечните продукти.
Бойкот със съмнителен ефект
Пътят от мандрата до щанда приближава 100% оскъпяване, както всъщност е и сега. „Кашкавал от краве мляко по БДС, опаковка от 400 грама. Доставната цена за 400 грама е 8,04 лв. Цената на щанд е 15,59 лв. Това е надценка от 94%”, посочи по това време министърът на земеделието Явор Гечев, който е идеолог и на сегашните промени. Тогава държавата се опита да създаде регистър, в който търговците трябваше да записват на каква цена излиза продуктът от тях. Нещо подобно ще се прави и сега - звено за контрол и координация на цените.
Преди година Мая Манолова яхна вълната на недоволство и призова за бойкот на хранителните магазини в България - заради високи цени. Бойкот на търговските вериги имаше четири дни, не последователни разбира се. Те обаче не предизвикаха особено силен ефект. Въпреки че в някои магазини бе отчетено известно намаление на купувачите, сякаш парата отиде в свирката. В условията на инфлация и икономически проблеми, когато бедността се увеличава, големите вериги се възприемат като част от трудния живот на обикновените граждани. Хората са убедени, че веригите използват своето монополно положение на пазара, за да манипулират цените и да изнудват с условията си производители.
Историята помни и репликата
"За Бога, братя, не купувайте".
Думите са на покойния премиер Димитър Попов, чието правителство с финансов министър Иван Костов бе първото, което освободи регулираните дотогава цени. Това се случи през зимата на 1991 година, когато доскоро празните магазини трябваше да се напълнят със стока, но спекулата можеше да я оскъпи драстично. Затова Попов отправи призив към потребителите да не пазаруват, докато цените се успокоят.
През последните години властта редовно правеше опити да отчита палиативни мерки срещу поскъпването на продуктите. През 2023 г. тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов обяви инициативата "Достъпно за вас", публикувайки информация за най-евтини храни на сайта на икономическото министерство. "Идеята е големи и по-малки вериги за хранителни стоки доброволно да намалят цените на 2-3 продукта от 9 хранителни групи", обяви Богданов.
Тези вълни на популизъм обаче се оказаха безсилни срещу инфлацията и високите цени. Търговци и производители на храни знаят много добре как стоят нещата и ще ви обяснят, че такова нещо като таван на надценки и на цени ще доведе до обратния ефект - до изтегляне на инвестиции от пазара, до ограничаване на конкуренцията и до дефицити и увеличаване на цените. Точно това се случи в Сърбия и Унгария при налагане на временни ценови тавани на някои храни и горива през 2022 година. Как ще се развие ситуацията у нас предстои да видим.