Отлагат Никарагуанския канал с година

Началото на изграждането на канала между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа се отлага вероятно за една година и няма да започне преди 2015 г.. Това заяви ръководителят на администрацията на бъдещия воден път Мануел Коронел Каутс, цитиран от медиите в Манагуа.
Според Каутс това забавяне се дължи на факта, че едва през третото тримесечие на тази година ще бъде одобрен окончателно маршрутът, по който ще мине новата водна артерия. Ръководителят на администрацията на бъдещия канал отбелязва, че въпросът за избор на маршрут е сложен, а окончателното решение е на президента на страната.
По-рано парламентът на Никарагуа одобри закон, който отдава концесията за изграждане на канала на създадената в Хонконг компания HK Nicaragua Canal Development Investment Co. Стойността на проекта е около 40 милиарда долара. Това включва изграждането на канала, на необходимата инфраструктура, на международно летище, пристанища, нефтопровод и зона за свободна търговия.
Никарагуанският канал е проект за изграждане на канал между Карибско море и Тихия океан на територията на Никарагуа, откъдето идва и името му. Планираното трасе ще преминава по река Сан Хуан и езерото Никарагуа.
Никарагуанският канал ще бъде дълъг 286 км, докато Панамският канал е 82 км, а за сравнение - Суецкият канал е дълъг 172 км. Предвиденото време за прокопаването на канала е малко повече от 11 години, през което време в Никарагуа ще се създадат поне 40 хиляди работни места. Самото воднотранспортно съоръжение ще е много по-добра алтернатива на съществуващото в Панама, понеже този канал ще е и по-широк, и по-дълбок, което ще позволява приема на кораби (най-вече танкери) с товароносимост до 270 хил. тона. През Панамския канал, дори и след разширението му, ще могат да преминават плавателни съдове с двойно по-малък тонаж.
Предвижда се Никарагуанският канал да поеме до 4,5% от международния товарен корабен трафик и най-вече - южноамериканския нефт на атлантическите латиноамерикански страни Венецуела, Бразилия и Уругвай, съкращавайки пътя и транспортните разходи за превоз на суровината до най-големите й потребители в Азиатско-Тихоокеанския регион, и в частност до Китай.